Гладиа се поклащаше нежно напред-назад и с върха на пръстите си леко подраскваше брадичката и врата му. Бейли се отпусна доволен, че не трябва да върши нищо, че оставя на нея да подхване и изпълни всяко едно действие. Не се съпротивяваше, когато тя размърда ръцете му и Бейли ги оставяше да си стоят там, където ги сложеше тя.
Не правеше нищо и когато отвръщаше със засилваща се възбуда, която достигна връхната си точка, това беше само защото не можеше да постъпи другояче.
Тя изглеждаше неизтощима и той не искаше да я спира. Освен сладострастието от сексуалното общуване, Бейли изпита отново същото онова чувство за пълен разкош, породено от неговата детинска бездейственост, докато го къпеха.
В крайна сметка, той не можеше повече да издържа, а и тя сякаш не можеше да направи нещо повече. Гладиа легна до него с глава, пъхната между лявото рамо и гърдите му. Лявата й ръка се беше отпуснала върху неговите гърди, пръстите й галеха нежно късите му, извити косъмчета.
На Бейли му се стори, че тя измърмори:
— Благодаря ти… Благодаря ти…
„За какво ли?“ — зачуди се той.
Бейли вече едва усещаше нейното присъствие, след този изцяло безметежен край на тежкия ден, който му подейства също толкова упоително, колкото би го направил и легендарният непентес8. Бейли пропадаше, сякаш пръстите му се бяха отпуснали от ръба на скалата на грубата реалност и той потъваше… потъваше… през пухкавите облаци на плътната завеса на съня към бавно люшкащия се океан на сънищата.
И ето че в този момент, онова, което той не беше успял да извика, дойде само. За трети път завесата се повдигна и всички събития, откакто беше напуснал Земята, изплуваха пред него с болезнена яркост. Отново всичко му стана ясно. Той се помъчи да заговори, да чуе думите, които очакваше да чуе, да ги задържи и да ги направи част от своите мисловни процеси, но макар и да се вкопчваше в тях с всяка нишка на съзнанието си, те му се изплъзнаха и повече не се върнаха.
Неговият втори ден на Аврора завърши много подобно на първия — поне в това отношение.
17
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
70.
Когато Бейли отвори очи, видя през прозорците да нахлува слънчева светлина. Той я посрещна с радост. За негова собствена полусънена изненада, той я посрещна с радост.
Тя означаваше, че бурята е отминала. Всъщност, човек трудно можеше да повярва, че изобщо е имало буря. Слънчевата светлина — разглеждана като алтернатива на равномерното, меко, топло и регулирано осветление в Градовете — можеше да се нарече единствено остра и несигурна. Но в сравнение с бурята беше същински рай. „Всичко“ — помисли си Бейли — „е относително“ и разбра, че повече никога нямаше да гледа на слънчевата светлина като на абсолютно зло.
— Колега Илайджа? — Данил стоеше в единия край на леглото. Малко зад него се виждаше Жискар.
Продълговатото лице на Бейли се разтегли като никога в доволно-щастлива усмивка. Той протегна към тях ръце, по една към всеки.
— Йосафате, момчета — за момента въобще не се сети за несъответствието в обръщението, — когато ви видях последния път двамата заедно, изобщо не бях сигурен, дали ще ви видя отново.
— Едва ли — меко каза Данил — някой от нас би пострадал при каквито и да било обстоятелства.
— На тая слънчева светлина съм съгласен — отвърна Бейли. — Но снощи мислех, че бурята ще ме довърши и бях сигурен, че ти си в смъртна опасност, Данил. Дори смятах, че и Жискар може донякъде да пострада, ако се опита да ме защити, когато всичко беше против нас. Мелодраматично, признавам, но не бях много на себе си, нали разбирате.
— Разбрахме, сър — намеси се Жискар. — Поради което ни беше толкова трудно да ви оставим, въпреки вашата изрична заповед. Надяваме се, че това не се е превърнало в източник на недоволство за вас в момента.
— Ни най-малко, Жискар.
— Освен това — добави Данил, — знаем, че за вас са се погрижили добре, след като ние ви оставихме.
Едва сега Бейли си спомни събитията от предната нощ.
Гладиа!
Той се огледа силно озадачен. Тя не беше в стаята. Дали не си беше въобразил…
Не, разбира се, че не. Това би било невъзможно.
После изгледа Данил накриво, като че ли го подозираше в задни мисли от сладострастен характер.
Но не, това също би било невъзможно. Един робот, колкото и да беше хуманоиден, не можеше да бъде направен така, че да изпитва сладострастна наслада от косвени намеци.
— Твърде добре се погрижиха — рече Бейли. — Но в момента имам нужда да посетя Личната.
— Тук сме, сър — обясни Жискар, — за да ви напътстваме и да ви помагаме тази сутрин. Мис Гладиа реши, че ще се чувствате по-добре в наше присъствие, отколкото в присъствието на който и да било от нейния персонал. Тя подчерта, че не бива да ви лишаваме от нищо, което би допринесло за вашето удобство.