— Може би, д-р Фастълф, не е трябвало да се обръщате за помощ към един землянин, като се има предвид колко сме уязвими.
— Може би, мистър Бейли, но не можах да измисля нищо друго. И все още не мога, така че трябва да оставя на вас да убедите Председателя в нашата гледна точка — ако можете.
— Отговорността е моя, така ли? — мрачно попита Бейли.
— Изцяло ваша — отвърна Фастълф без да трепне.
— Само ние четиримата ли ще присъстваме? — смени темата Бейли.
— Всъщност, ние тримата — уточни Фастълф — Председателят, Амадиро и аз. Ние сме двата лагера, плюс посредникът за постигане на компромис, така да се каже. Вие ще присъствате като четвърти, мистър Бейли, само по изключение. Председателят може да ви нареди да напуснете, когато си пожелае, така че се надявам да не правите нищо, с което да го разстроите.
— Ще се опитам, д-р Фастълф.
— Например, мистър Бейли, не му подавайте ръката си — ако ме извините за грубия тон.
Бейли почувства, че го облива гореща вълна от ретроактивно смущение за жеста му отпреди малко.
— Няма.
— И бъдете неизменно учтив. Не отправяйте гневни обвинения. Не се придържайте към твърдения, които нямат фактическа подплата…
— Искате да кажете да не се опитвам да изкопчвам от някого самопризнание. От Амадиро, например.
— Да, не правете така. Ще извършите клевета и това ще има обратни последствия. Затова, бъдете учтив! Ако със своята учтивост прикривате атака, в това няма да има нищо лошо. И се опитайте да не говорите, освен ако не ви призоват да го направите.
— Как така, д-р Фастълф — попита Бейли, — сега сте преизпълнен с най-внимателни наставления, а по-рано въобще не ме предупредихте за опасността от оклеветяване?
— Вината наистина е моя — призна си д-р Фастълф. — За мен това е въпрос на фундаментално понятие и никога не ми е идвало наум, че може да се нуждае от разяснение.
Бейли изръмжа.
— Да, така и си помислих.
Фастълф внезапно вдигна глава.
— Чувам шум от аеромобил. Нещо повече, чувам стъпките на някой от моя персонал, който се отправя към входната врата. Предполагам, че Председателят и Амадиро са дошли.
— Заедно? — учуди се Бейли.
— Без съмнение. Виждате ли, Амадиро предложи срещата да се състои в моето имение, като по този начин ми дава предимство като домакин. По такъв начин, той получава възможността да предложи от привидна учтивост на Председателя да го вземе и да го доведе тук. В края на краищата, и двамата трябва да дойдат при мен. Това гарантира на Амадиро няколко минути насаме с Председателя, през което време той може да изтъкне своята гледна точка.
— Това едва ли е честно — каза Бейли. — Нямаше ли как да попречите?
— Не исках. Амадиро поема пресметнат риск. Може да каже нещо, което да ядоса Председателя.
— Председателят лесно ли се ядосва по природа?
— Не. Не повече, отколкото всеки друг Председател, за който изтича петото десетилетие от мандата на длъжността му. И все пак, необходимостта да се придържа към протокола, а следователно и необходимостта никога да не взима страна, както и фактически условната власт, допринасят неизбежно за известна раздразнителност. А Амадиро не винаги постъпва разумно. Дружелюбната му усмивка, белите му зъби, избиването му в стил „bonhomie“9 могат да бъдат изключително дразнещи, особено когато онези, за които той така щедро се раздава, по някакви причини не са в добро настроение. — Но трябва да отида да ги посрещна, мистър Бейли, и да се въоръжа с по-състоятелна, както се надявам да се окаже, версия на това, що е чар.
На Бейли не му оставаше нищо друго, освен да чака. Ни в клин, ни в ръкав се сети, че се намира на Аврора от малко по-малко от петдесет стандартни часа.
18
ОТНОВО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ
75.
Председателят беше нисък — учудващо нисък. Амадиро се издигаше над него с почти тридесет сантиметра.
Но понеже загубата на височина идваше главно от бедрата му, когато всички седнаха, Председателят не беше забележимо под ръста на останалите. Всъщност той беше най-дебел, с масивен гръден кош и рамене, а в седнало положение изглеждаше твърде внушително.
Главата му също беше голяма, с набраздено и белязано от възрастта лице. Бръчките му не бяха от онзи приветлив тип, който издълбава смеха. Човек оставаше с чувството, че те се бяха врязали в бузите и челото му в резултат на дълго упражняваната власт. Косата му беше бяла и рядка, а в центъра, където би трябвало да се завива в кръг, имаше плешиво петно.