— Ти също ли видя това, Данил?
— Да, но много смътно и без реализма, който изпитва едно човешко същество. Виждам неясните контури на картина, която се наслагва върху ясния декор на стаята. Обясниха ми, обаче, че човешките същества виждат само картината. Несъмнено, когато успеят да настроят мозъците на хуманоидите още по-фино и когато нагодят…
Бейли беше възвърнал равновесието си.
— Работата е там, Данил, че аз не възприемах нищо друго. Не възприемах себе си. Не виждах ръцете си и не усещах къде са. Чувствах се, сякаш бях безтелесен дух, или… ъ… както си представям, че бих се чувствал, ако бях мъртъв, със съзнание, което продължава да съществува в някакъв вид следващ нематериален живот.
— Сега разбирам, защо бяхте в известна степен обезпокоен.
— Всъщност, бях много обезпокоен.
— Съжалявам, колега Илайджа. Ще извикам Жискар да отнесе това обратно.
— Не. Сега вече съм подготвен. Дай да го видя този куб. Ще мога ли да го изключа, въпреки че няма да го усещам в ръцете си?
— Той ще прилепне за ръцете ви, за да не можете да го изтървете, колега Илайджа. Д-р Фастълф, който е изпитвал действието на астросимулатора, ми е казвал, че натискането става автоматично, щом човешкото същество, което държи куба, пожелае да свърши с гледането. Автоматичният процес се управлява от нервната система така, както и самото виждане. Поне така е при аврорианците и предполагам…
— Че физиологично земляните приличат достатъчно много на аврорианците, за да важи същото и за тях. Много дооре, дай ми края за управление и ще пробвам.
С леко вътрешно потръпване, Бейли сграбчи края за управление и се озова отново в Космоса. Този път беше подготвен. След като откри, че може да диша без затруднение и че по никакъв начин не се чувства като потопен във вакуум, той се насили да възприеме всичко като зрителна измама. Дишайки тежко (вероятно за да се убеди, че изобщо диша), той се огледа с любопитство във всички посоки.
Изведнъж осъзна, че чува, как въздухът минава през носа му.
— Чуваш ли ме, Данил? — попита той.
Чу собствения си глас — сякаш идваше отдалече и малко неестествен, — но го чу.
После чу и гласа на Данил, който също беше промени, но се различаваше от гласа на Бейли.
— Да, мога — каза Данил. — Вие също би трябвало да ме чувате, колега Илайджа. Зрителните и кинестетични3 усещания интерферират. Така се създава по-голяма илюзия за реалност. Но слухът остава незасегнат. Поне в повечето случаи.
— Ами, виждам само звезди — обикновени звезди, това е. Аврора има слънце. Предполагам, че сме достатъчно близо и звездата, която е нейното слънце, би трябвало да блести значително по-ярко от останалите.
— Много по-ярко, колега Илайджа. Но тя е затъмнена, защото в противен случай бихте получили увреждане на ретината.
— Тогава къде е планетата Аврора?
— Виждате ли съзвездието Орион?
— Да, виждам го. Искаш да кажеш, че все още можем да виждаме съзвездията такива, каквито ги виждаме в небето над Земята, или в Градския планетариум?
— Приблизително. За порядъка на междузвездните разстояния, ние не сме много далече от Земята и Слънчевата система, така че в звездните картини има нещо общо. Слънцето на Аврора е известно на Земята като Тау Кит и е отдалечено само на 3.67 парсека от нея. Сега, ако си представите линията между Бетелгиус и средната звезда от пояса на Орион, после я продължите още толкова и малко отгоре, тогава средно ярката звезда, която ще видите, е планетата Аврора. Колкото повече я наближаваме, толкова по-ясно ще се вижда.
Бейли я загледа мрачно. Беше просто един звездоподобен обект. Нямаше мигаща луминисцентна стрелка, която да сочи към нея. Нямаше внимателно изписаното в дъга над нея описание.
— Къде е слънцето? — попита той. — Искам да кажа, Земното слънце.
— Намира се в съзведието Дева, погледнато от Аврора. То е звезда от втора величина. За съжаление, астросимулаторът, с който разполагаме, не е надлежно компютъризиран и не можете да я видите толкова лесно. Във всеки случай, би изглеждала като звезда, съвсем обикновена звезда.
— Няма значение — каза Бейли. — Сега смятам да изключа това нещо. Ако имам проблеми — помогни ми.
Нямаше проблеми. Устройството се изключи още в мига, в който Бейли си помисли да го направи. Той седна и запремига в изненадващо ярката светлина на стаята.
3
Усещанията за дължина, посока и тегло, осъществявани посредством нервните окончания на мускулите; мускулни усещания. — Б.пр.