— Никой в нашето общество не може да бъде пионер, без тренировките на открито. Най-добре се тренират младите. Моят син, надявам се, ще стъпи някой ден на други светове.
— Наистина? Вие знаете, разбира се, че Галактиката принадлежи на космолитите.
— Техните светове са само петдесет, госпожо. В Галактиката има милиони светове, които могат да бъдат населени — или могат да бъдат пригодени за заселване — и където, вероятно, няма местни разумни форми на живот.
— Да, но нито един кораб не може да напусне Земята без разрешението на космолитите.
— То може да бъде издействано, госпожо.
— Не споделям вашия оптимизъм, мистър Бейли.
— Говорил съм с космолити, които…
— Знам за това — прекъсна го Демачек. — Моят началник е Албърт Миним, който преди две години ви изпрати на Солария. — Тя си позволи да изкриви леко устни. — Неговата малка роля в онази хипервълнова драма играеше един актьор, който доста приличаше на него, доколкото си спомням. Спомням си също така, че Албърт Миним не беше доволен.
Бейли смени темата.
— Помолих министерски съветник Миним…
— Той беше повишен, както знаете.
Бейли осъзнаваше много добре важността на чиновете.
— Неговото ново звание, госпожо?
— Заместник-министър.
— Благодаря ви. Помолих заместник-министъра Миним да поиска разрешение да посетя Аврора, за да се занимая с този въпрос.
— Кога?
— Скоро след моето завръщане от Солария. Оттогава съм подновявал молбата си на два пъти.
— Но не сте получили удовлетворителен отговор?
— Не, госпожо.
— Изненадан ли сте?
— Разочарован съм, госпожо.
— Няма смисъл. — Тя се отпусна леко в стола. — Отношенията ни с космолитите са много крехки. Може да ви се струва, че вашите два детективски подвига са разхлабили положението — и това е така. Онази ужасна хипервълнова драма също спомогна. Цялото постигнато разхлабване, обаче, е ей толкова… — тя събра палеца и показалеца на ръката си близо един до друг — …от ей толкова — и разпери ръце.
— При тези обстоятелства — продължи тя, — едва ли бих ме могли да поемем риска да ви изпратим на Аврора — водещият от Външните светове — и да ви оставим да направите нещо, което вероятно би създало междузвездно напрежение.
Бейли срещна погледа й.
— Бях на Солария и не направих нищо лошо. Напротив…
— Да, знам, но сте били по искане на космолитите, което е на парсеци2 далече от това, да отидете там по наше искане. Отказвате да разберете това.
Бейли мълчеше.
Тя издаде мек ръмжащ звук в знак, че не се учудва, и продължи:
— Положението се влоши, откакто вашите молби бяха разгледани — и много правилно отхвърлени — от заместник-министъра. Влоши се особено много през последния месец.
— Това ли е причината за тази конференция, госпожо?
— Нетърпелив ли ставате, сър? — Тя се обърна към него сардонично с интонация, като към по-висш служител. — Може би искате да ме насочите да говоря по същество?
— Не, госпожо.
— Определено да. И защо не? Аз започвам да ставам досадна. Нека се приближим до въпроса, като ви попитам, познавате ли Д-р Хан Фастълф?
— Срещал съм го веднъж преди три години там, където тогава се намираше Спейстаун — предпазливо отвърна Бейли.
— Харесал ви е, предполагам.
— Беше приятелски настроен — за космолит.
Тя отново леко се закашля.
— Предполагам. Наясно ли сте с факта, че той е бил важна политическа сила на Аврора през последните две години?
— Чух, че бил в правителството. От един… един колега, който имах навремето.
— От Р. Данил Оливо, вашият космолитски робот-приятел?
— Бившият ми колега, госпожо.
— Казал ви го е, когато сте разрешили малък проблем, касаещ двама математици на борда на един космолитски кораб?
Бейли кимна.
— Да, госпожо.
— Гледаме да сме информирани, както виждате. Д-р Хан Фастълф е бил, повече или по-малко, водещата звезда в правителството на Аврора в течение на две години. Той е важна фигура в Парламента на планетата и дори се говори, че ще стане бъдещият Председател. Председателят, както разбирате, съответства при аврорианците на президента.
— Да, госпожо — каза Бейли и се зачуди, кога ли щяха да стигнат до много деликатната задача, за която беше споменал Комисарят.
Демачек изглежда не бързаше.
— Фастълф е умерен — продължи тя. — Така се нарича той самият. Смята, че Аврора — Външните светове изобщо — са отишли твърде далече в своето развитие. Така, както вие, може би, смятате, че ние, на Земята, сме отишли твърде далече в нашето. Фастълф иска обществото на космолитите да се върне към по-слаба роботизация, по-бърза смяна на поколенията и към съюз и приятелство със Земята. Естествено, ние го подкрепяме — но много сдържано. Ако бъдем прекалено демонстративни в нашата подкрепа, това би могло лесно да се превърне в целувката на смъртта за него.
2
Единица мярка за дължина на космически разстояния; един парсек е равен на 3.263 светлинни години. — Б.пр.