— В Ел Ей — тържествувайки добавя Шарън.
Мечтата на живота й е да покори Холивуд и да стане следващата Катрин Зита-Джоунс. За свое съжаление няма талант, а и не е чак толкова красива.
— Там би постигнала нещо — окуражавам я аз.
Свива рамене.
— Е, разбира се. Притежавам необходимите качества. Талантлива съм.
— Имаш хъс.
— Точно така.
— Решителна си. Амбициозна — добавям.
Усмивката на Шарън става по-широка. Кръстосва дългите си стройни крака под бялата мини рокля, с която е днес.
— Именно — съгласява се тя. — Наистина имаш дарба да откриваш таланти, Анна.
— Мислиш ли, че би трябвало да отида в Ел Ей? — питам. — Може би това липсва в кариерата ми. Просто не съм попаднала на подходящото място.
Шарън ме оглежда критично. Облечена съм със семпла памучна пола, бяла риза с дълъг ръкав и ниски обувки. Струва ми се подходящ тоалет за работа, а и не привлича твърде много внимание.
— В Ел Ей не е за теб — отсича тя. — Просто съм откровена.
Въздъхвам.
— Тук напредваш — лъже тя. — Кити разчита на теб.
— Добро утро, банда — казва Майк Уотсън.
Всички вдигаме погледи. О, каква радост. Той също е изпълнителен продуцент и голям гадняр. Ненавижда Кити, но това е единственият му плюс. Майк е мрачен човек. Пада си по американския жаргон, ходи на фитнес и вечно намира недостатъци на жените. Всяка актриса е или „много дебела“, или „много стара“. Майк има само един асистент — Роб Станфорд, русокос деветнадесетгодишен младеж от богато семейство, който се облича по последна мода. По-важното е, че е племенник на известния импресарио Макс Станфорд, на когото Майк се подмазва. Не мисля, че някога съм виждала Роб наистина да чете сценарий. Просто отмята всичките и ги предава на шефа си. Майк одобрява само тези, които са му препоръчани пряко от приятели импресарии, и отхвърля останалите.
Има сериозно основание да ме мрази. На едно съвещание Макс Уитърс, директорът на „Уининг“, се обърна към мен с въпрос за сценарий, който Майк се опитваше да пробута, и аз отговорих, че според мен не струва. Проектът не беше одобрен и Майк никога няма да ми го прости.
Поздравявам го. Джон отегчено кимва.
Шарън завърта глава, халките й заблестяват, както и чаровната й усмивка към Майк.
— Хей, Майк — глезено казва със звънливия си момичешки глас. — Да ти донеса ли чай с лед? Зная, че обичаш.
— Нямаме чай — казва Майк и приятелски докосва рамото й.
— Мога да отскоча до „Старбъкс“ заради теб — задъхано предлага Шарън. — Не е проблем.
— Благодаря, скъпа — отвръща той, — но Роб вече се погрижи.
— О — промълвява разочаровано Шарън.
— Но можеш да ми донесеш малко бисквити — усмихва се, сякаш това е голям жест от негова страна.
— Разбира се, Майк! — Шарън съблазнително примигва.
Струва ми се, че ще повърна.
— Какво ти е? — пита той, щом вижда изражението ми. — Не обичаш понеделниците?
— Нещо такова — смотолевям.
— В „Уининг“ с нетърпение очакваме понеделника — строго казва Майк. — Мразим петъците.
Телефонът звънва. Шарън веднага скача.
— „Уининг Пръдакшънс“ — казва тя. — Добър ден. С нас всеки печели. Какво има? Сега? Добре. Добре, Кити. Да, веднага — драматично става и поклаща дългите си бедра със загар срещу Майк. — Беше Кити. Иска веднага да отидем в офиса й.
— За какво? — любопитства Майк.
— За съжаление не каза, Майк — отговаря Шарън и начупва устни.
— Тогава ще трябва да почакам за бисквитките — примирява се той. — После ще дойдеш да ми ги донесеш.
Да, разбира се, и без съмнение, да му разкаже за съвещанието с Кити.
Усмихва му се със съжаление.
Джон се изправя.
— Кити е казала веднага — настоява той и отваря вратата на офиса й. Пронизва Майк с поглед. — Извини ни, Майк.
— И аз трябва да поговоря с помощния си персонал — отвръща Майк и го поглежда с презрение. — Чао засега.
Първа прекрачвам прага на специално проектирания офис. Навярно Кити намира типичната обстановка на модерна закусвалня за много оригинална и затова е решила да обзаведе прекрасната си викторианска ниша в ъгъла със сложни гипсови орнаменти по тавана като американско заведение от петдесетте. Има диван, две табуретки, облицовани с винил, неработещ автомат за газирана вода и плакати на филми с Джеймс Дийн и Рок Хъдзън. И разбира се, Оскарът.
Кити наистина е спечелила един Оскар за най-добро продуциране на чуждестранен филм — „Questa Sera“4 през седемдесетте, и оттогава използва това като реклама. Говори се, че е спала с режисьора, за да й бъде оказана тази чест, но не вярвам. Нима има човек на света, който би легнал с Кити? Освен Джон, естествено. Кити плаши хората.