Мога да й изнеса дълга и пламенна реч по въпроса, но решавам, че няма смисъл, и се отправям към банята. Слава богу, че имам работа, за която да мисля, иначе бих полудяла. Да, аз съм жена с кариера.
Впрочем не е важно, но Марк Суон се връща в Англия днес. Няма да ходя в офиса, а отново ще работя с него, което е невероятна възможност за професионално развитие.
Викам си такси. Защо не? Скоро ще бъда жена със състояние.
Не собствено, естествено. Но може би, ако се постарая върху филма си, това ще се промени.
— Добро утро, Анна — хладно казва Мишел. — Радвам се да те видя отново.
Съмнявам се. Не сме се виждали често, защото почти винаги Марк ме чакаше на снимачната площадка, в някой хотел или в дома си. Едва ли съм й липсвала.
Мишел е млада, със спортен стил на обличане, но това не може да ме заблуди. Усърдна, робски предана на Суон и, разбира се, доста привлекателна. Днес изглежда зашеметяващо, с впити джинси и тениска, нашарена със спрей, която подчертава малките й стегнати гърди. Надписът е: „Ще нося черно, докато измислят нещо още по-тъмно“.
— Той тук ли е? — глуповато оглеждам офиса. — Добре ли е прекарал?
— Не е бил на почивка в Холивуд, а е водил битка с шефове на киностудии — отвръща Мишел с укор. — Кафе?
— Не, благодаря — осмелявам се да откажа.
— Ще трябва да почакаш — злобно излайва Мишел. — Има важна среща — кимва към затворената врата.
— Колко ще продължи?
Поглежда ме с нескрито презрение.
— Колкото трябва. Гениите не бива да бъдат принуждавани да бързат.
Изкушавам се да кажа, че той е просто режисьор, но се сдържам. Търся нещо за четене, но налице е само брой на „Варайъти“, който отдавна съм прочела.
— Какво е това? — изведнъж пита Мишел.
Сочи пръста ми.
— Годежният ми пръстен — отговарям. Защо ми се иска да го скрия? Съвършен е. — Ето, можеш да го разгледаш — казвам дръзко и го приближавам към нея. Разбира се, че няма от какво да се срамувам.
— Оо, невероятен е — възкликва тя със значително по-приятелски тон. Замълчава и красивото й лице помръква за миг. — От кого… от кого е?
Давам й стандартния си отговор:
— Казва се Чарлс Доусън и е много мил.
— О! — очите й засияват. — Е, това е страхотно! Поздравления. Истинската любов управлява света, нали? Сигурна ли си, че не искаш кафе? Имаме също билков чай, както и плодов — предлага ми любезно.
Преставам да подозирам, че ще се изплюе в чашата ми.
— Не, благодаря.
— Ще позвъня на Марк, за да му кажа за теб.
Удостоява ме с ослепителната си усмивка. Струва ми се странно, сякаш ме е смятала за психопат-убиец, а изведнъж е разбрала, че съм Майка Тереза.
— Нали има важна среща?
— О, няма значение, щом имаш такава новина — нехайно отвръща Мишел. Връща се на бюрото си и натиска бутона на телефона, преди да я спра. — Марк?
— Какво има? — пита безплътният му глас малко раздразнено.
— Анна Браун е тук.
— Така ли? — като че ли е доволен да чуе това. — Страхотно, идвам веднага.
— И се е сгодила! — почти изкрещява Мишел.
— Какво?
— Сгодила се е — повтаря тя. — Ще се омъжва. Да видиш само какъв пръстен!
Настъпва мълчание. Усещам, че се изчервявам.
— Чудесно — учтиво казва Суон. — Ще дойда да видя прекрасния пръстен веднага щом свърши срещата.
— Добре — напевно отвръща Мишел.
— И без повече прекъсвания, ако обичаш — смъмря я той и затваря.
— Не беше нужно да му се обаждаш — казвам, но тя поклаща глава.
— Добри новини като тази трябва да се разчуват бързо, редно е да я узнае пръв. Значи си лудо влюбена, а?
— О… да, разбира се.
— Той е висок, мургав и красив, нали?
— Не е висок… но ми харесва как изглежда — убеждавам я. — Ще бъдем идеална… Истински джентълмен е.
— Съвременен мъж?
— Държи винаги да плаща сметката в ресторанта — защитавам го.
— С какво се занимава? Във филмовия бизнес ли е?
Безпомощно поглеждам вратата. „Помощ!“
— Писател е.
— Талантлив писател — казва Мишел, сякаш искрено се радва за мен. — Ще си имате ли много дечица?
— Надявам се.
— Богат е, нали?
— Как позна?
Посочва пръстена.
— Е, да. Но не се омъжвам за него по сметка.
— Разбира се — промърморва момичето. — От провинцията ли е?
— И това ли си личи по пръстена?
— Знаех си — доволно казва тя. — Просто се досетих, че си падаш по този тип мъже. От богата провинциална фамилия. Писнало ти е от всичко тук и искаш да избягаш.
„Грешиш — иска ми се да изкрещя. — Не съм такава. Обичам Лондон, с претъпканото метро и с офисите с климатици, със заведенията за бързо хранене и скъпи квартири. А най-много от всичко обичам да обикалям из Сохо и да си фантазирам, че ставам прочут сценарист и член на клуб «Граучо»19.“
19
Частен клуб в Лондон, в който членуват популярни личности от медиите и развлекателната индустрия. — Б.пр.