— Поздравявам те — одобрително казва Рупърт. — Дори най-дългото пътуване започва с една малка крачка.
Или с петнадесет килограма.
— Имал ли си някога проблеми с теглото, Чарлс? — пита Присила, колежка на Рупърт от банката, която седи от другата му страна, до невзрачния си съпруг-домашар Джъстин. Ванна я ненавижда. Носи блузи с изрязани деколтета в комплект с жилетки, зализва косите си назад с диадема и играе ролята на наивно момиченце, а всъщност е безмилостна манипулаторка. Ванна е убедена, че е хвърлила око на съпруга й.
— Не — отговаря Чарлс и с възхищение оглежда тънката й талия. — Съгласен съм с теб, че самодисциплината е важно нещо. В наши дни представителната външност е от голямо значение, поне според мен.
Не мога повече.
— Е, кога ще се консултираш със специалист за плешивината си — питам го любезно. — Може да създаде погрешно впечатление за теб, освен ако не искаш да те смятат за монах от католически манастир.
Чарлс се изчервява, а Ванна ми намига. Навярно се чувства гузна, защото тя ме постави в това положение.
— Следващо ястие! — съобщава Рупърт. Две униформени сервитьорки влизат на минутата и слагат порциите пред нас. — Пушена сьомга и гъши пастет foie gras5.
Това звучи по-примамливо. Мразя почти всякаква риба, освен сьомга. Опитвам от пастета, който също е вкусен.
— Би могло да се отрази зле на диетата ти — прошепва Чарлс. — Gras на френски означава мазнина.
Иска ми се да попитам как е на френски „Млъквай, шибан плешивец“, но се задоволявам да набода голямо парче и да го изям пред очите му.
— Ето това е истински пастет! — Рупърт размахва вилицата си с дръжка от слонова кост. — Повече няма и да вкуся от онази модерна имитация. Поръчват го от място, където го произвеждат по традиционната стара технология.
— А каква е тя? — пита някой от другия край на масата.
— Затварят гъската така, че да не може да помръдне, и я хранят насила, докато черният й дроб се пръсне — обяснява Рупърт.
Преставам да дъвча. Започва да ми се гади.
— Знаеш ли, Чарлс — казва Ванна, когато вижда, че пребледнявам. — Анна чете сценарии за „Уининг Пръдакшънс“.
— Никога не съм чувал за тях — отвръща той с пълно безразличие.
— О, но сигурно си чувал за някой техен филм — упорства Ванна. — Миналата година пуснаха „Туикънъм“, онази комедия за играчи на ръгби, и адаптацията на „Студеният дом“, която спечели всички награди на Британската филмова академия.
Явно е чувал. Най-сетне се обръща към мен с уважение.
— Значи търсите качествен материал? — пита ме.
— Разбира се — отговарям, въпреки че нямам нищо общо със споменатите филми. Кити твърди, че има заслуга за „Студеният дом“, но тя си приписва заслуги за всичко.
— Това е похвално — казва Чарлс, — защото напоследък киностудиите се интересуват само от комерсиален боклук, нали?
— Правят филми, за които ще се продават билети — отговарям уклончиво.
— Боклук! — повтаря той. — А така нареченото британско кино е двойно по-голям боклук!
— Напълно съм съгласна — замърква Присила.
Ванна ми хвърля умоляващ поглед, така че преглъщам обидата и учтиво подхвърлям, че може би книгата на Чарлс може да бъде адаптирана за киното.
— Е — той сякаш обмисля идеята. — Това може да бъде направено само от специалисти с добър вкус и изтънчен усет. Отговорното лице, което се заеме със задачата, трябва да бъде с висока култура и да разбира от велики творби. Твърде много хора пренебрегват тънкия психологизъм и вникването в чувствата — подозрително се вглежда в лицето ми. — Ти притежаваш ли такъв усет, Анна? Способна ли си да се справиш със сценарий по литературна творба?
— Занимавам се само с оценяване и подбор на сценарии.
— Аха. Значи нямаш властта да дадеш зелена светлина. Може би трябва да поговоря с шефа ти. Кой е той? Не е зле да се обърна направо към него.
— Шефката ми се казва Кити — усмихвам се учтиво. — Но не приема непрепоръчани проекти.
— Художествената стойност на романа е достатъчна препоръка — възразява той. — Какво друго е нужно? Освен това, разбира се, мога да използвам твоето име.
— Първо трябва да разбера нещо повече за книгата — отсичам. — Освен че има висока художествена стойност.
— Не виждам защо — изсумтява той.
Оглеждам се за помощ, но Ванна, постигнала целта си да ни накара да общуваме, сега е заета да води разговор с някой друг, а Рупърт зяпа Присила с ококорени очи. Всички бъбрят на различни теми. Изглежда, никой не проявява интерес към шедьовъра на Чарлс. В безизходица съм.
— Е — казвам бавно, — не всяка книга може да бъде филмирана. Понякога добро художествено произведение не изглежда добре на екрана… особено стойностната литература.