— Разбирам — промърморва Чарлс.
— Нужни са ни интересни идеи. Нещо, което хората биха пожелали да гледат само заради идеята. Например „Джурасик парк“ или „Фатално привличане“.
— Пълна боза! — дава оценката си той.
— Филми по велики произведения може да нямат особен успех — продължавам. — Но „Клетниците“ беше бомба.
— Пародия! — засмива се той. — Зрителската аудитория не знае кое е добро и кое е лошо!
Уау! Трябва да запозная този чаровен принц с Джон. Веднага биха си паснали. Не че Джон би препоръчал книгата му, той мрази някой друг да има успех.
— Изглежда, се харесват глупости — като онези, които пише Триш — просъсква писателят и прави гримаса на отвращение.
— Коя е Триш? — питам.
— Триш Евънс — отвръща. — Детегледачката на сестра ми. Пише сценарии. Често ме занимава с глупавите си идеи.
— Какви, например?
— Последната беше за някаква провалена сватба.
— Аха — казвам без интерес. — Изтъркана тема.
— Да, сладникава история, наречена „Майката на булката“ — изсумтява Чарлс. — Завижда на дъщеря си и се опитва да саботира сватбата, а накрая се влюбва в чичото на младоженеца.
Засмивам се.
— Всъщност звучи забавно — идеално за Грета Гордън! „Майката на булката“. Страшно ми допада!
— Забавно? — недоумява той. — Напълно безинтересно.
— Все пак си го запомнил.
— Романът ми… — започва той.
— Чарлс — казвам, — как бих могла да се свържа с детегледачката на сестра ти?
Изведнъж застива.
— Няма смисъл да я безпокоиш — уверява ме. — Относно книгата ми…
— Ето какво ще ти кажа — прекъсвам го решително. — Кити настоява да й представя разнообразни идеи. Ако се добера до нещо сантиментално, блудкаво…
— Комерсиално и простовато — добавя.
— Именно. Може би ще я убедя да обърне внимание и на литературна творба.
Замисля се.
— Значи сценарият на Триш ти е нужен, за да прокараш път за моя роман?
— Точно така — потвърждавам.
— Ясно — изважда от джоба си луксозна визитка с позлатени ръбове и написва номера. — Сестра ми е лейди Картрайт. Съпруга на изявения подиатър6 сър Ричард Картрайт.
— Много впечатляващо — отбелязвам.
— Наистина ли Кити се вслушва в препоръките ти? — подозрително пита Чарлс.
— Аз съм човекът, на когото разчита — уверявам го.
Чарлс вдига към мен чашата си с червено вино за тост.
— За Анна — казва той, — която току-що получи шанса на живота си.
Чуквам чашата си в неговата и се питам що за човек е Триш.
— Дай боже — отговарям.
Останалата част от вечерта преминава в празни приказки и преглъщане на блудкава храна. Когато най-сетне донасят кафето, нямам търпение да си тръгна.
— Нали беше чудесно! — настоява Ванна и стиска ръката ми. Изглежда толкова обнадеждена, че би било жестоко да й кажа истината. — Ти и Чарлс! Изглеждахте въодушевени, и двамата!
— Струва ми се свестен — отвръщам плахо.
— Дано си уговорите среща. Много си подхождате. Книгата му не струва, разбира се, но има купища пари — осведомява ме тя. — Попечителски фонд. Апартамент на Итън Скуеър с ипотека за шейсет години.
— Явно наистина е заможен — съгласявам се.
— Чарлс, скъпи — Ванна сграбчва ръката му и я преплита с моята. — Нали ще повикаш такси за Анна?
— Разбира се — отвръща любезно той. — Една дама не бива да върви сама по улиците.
— Мога да хвана метрото — казвам и опитвам да се откопча.
— Нека те изпратя — настоява писателят с лек поклон и дори целува ръката ми.
В таксито на път за дома се питам какво ли зло съм сторила в предишния си живот, за да заслужа тази съдба. От една страна, Чарлс е по-добра партия от Брайън. Поне не намеква, че трябва да си платя таксито, и дъхът му не вони на развалена риба, маринована в изветряла бира. От друга, дори не се преструва, че проявява интерес към мен. Не престава да превъзнася ту книгата си, ту таланта си. Скоро разбирам, че е достатъчно да казвам: „Аха“ и „Мм“, или просто да кимам, за да го заблудя, че съм дълбоко заинтригувана.
— За жалост — казва той, докато завиваме към Лестър Скуеър (почти сме стигнали, слава богу) — жените просто не ме разбират, Анна.
— Така ли? Искрено съжалявам.
— Вярваш ли, че не съм имал сериозна връзка от три години?
Да.
— Не.
— Вярно е — потвърждава с огорчение. — Не могат да свикнат с необичайните привички на един гениален творец. Всички твърдят, че трябва да се захвана с истинска работа. Но нима има нещо по-истинско от изкуството?
— Надали — съгласявам се.