— Енергична — промърморва Кити.
— Може да получи номинация — естествено, това е наивно, но изпълнителните продуценти обичат да го чуват. — Ще можеш да се похвалиш с участие в осъществяването на две продукции, спечелили Оскар.
— Не просто участвам в осъществяването, аз съм движещата сила — гордо заявява Кити. — Казваш, че историята е забавна?
— Мисля, че притежава всичко, което липсваше на „Клуб Първа съпруга“, а филмът все пак стана хит — изтъквам и изваждам най-силния си коз. — Плюс това не се намират много страхотни главни роли в романтични филми за по-възрастни актриси.
— Грета не е възрастна — възразява тя.
— Но не е и на годините на Кейт Хъдзън — казвам. — Или на Натали Портмън. Знаеш как е на кастингите, Кити.
— Ммм — отвръща уклончиво, но поне не ме отпраща.
— Майката, която се казва Даян, е единствената централна роля, а всички останали ще бъдат просто типажи. Действието не се развива на различни места, така че заснемането ще излезе евтино. Може да се получи нов „Време за мъже“ или „Четири сватби“.
Кити преплита костеливите си пръсти.
— Напиши рецензия — настоява. — Постарай се да бъде впечатляваща. Осигури ми нещо, с което мога да привлека внимание. Направи я интригуваща за Грета. Може би ще постигнем нещо.
Иска ми се да попитам дали това означава, че получавам повишение, но погледът на Кити е смразяващ.
— Побързай — изръмжава тя. — Разполагаме само с няколко часа.
След четиридесет минути й занасям листовете, прихванати с телбод. Пръстите ми са схванати от писане. Офисът е пълен с хора, макар все още да е рано. Очевидно никой не иска да закъснее, когато новият шеф е тук.
— Благодаря — казва Кити, докато се въртя около бюрото й. Закрива телефонната слушалка с длан. — Нещо друго?
— Аз… не, но…
— Какво?
Надявах се да го прочете или да ме накара да почакам, докато се обади на Грета Гордън. Да направи нещо.
— Нищо — отговарям.
— Отскочи до „Старбъкс“ и ми донеси обезмаслено фрапучино — заявява нехайно и това е всичко.
Честно казано, не зная защо си въобразявах, че ще бъде различно. Никога не съм имала късмет, нали?
— Не унивай, Анна — раздразнително казва тя, когато тръгвам към вратата с наведена глава.
Връщам се от „Старбъкс“ в ужасно настроение. Чувствах се толкова потисната и отчаяна, че си поръчах малинов чай с лед и питка със сирене и лакомо ги излапах, преди да свия зад ъгъла. Не помогнаха, а само ме накараха да се почувствам още по-дебела. Винаги, когато се тъпча, става така, но продължавам, което е признак на лудост, нали? Бих могла да създам своя версия на онази песен на „Върв“, „Drugs Dont Work“7 и да я нарека „Тестените изделия не действат“.
— Имаш посетител, в приемната е — тихо съобщава Клер, когато й подавам фрапучиното на Кити. Не обича да чува гласовете на секретарките.
Посетител? Никой не идва при мен.
— Кой е?
— Някой си Чарлс Доусън. Казва, че е донесъл романа, който си поискала.
— А… о… добре — въздъхвам.
— Знае, че си тук, защото му казах — услужливо добавя тя. — Да го повикам ли?
— Да — отвръщам с примирение. Не мога да откажа, нали? Все пак той ме свърза с Триш, а и е приятел на Ванна. Най-важното е, че обещах да прочета глупавата му книга.
Мога да я взема и да го изпратя по живо по здраво. Тогава и той, и Ванна ще бъдат доволни. А и може би е добре да ме видят как приемам ръкопис днес, щом Кити ми крещи и настоява за „още проекти“. Не е нужно някой да разбира, че книгата не струва. Кой знае, може да предположат, че е творба на новия Джон Гришам.
Посрещам Чарлс с дежурната си изкуствена усмивка, когато излиза от асансьора. Господи, нима е било абсолютно наложително да облече този старомоден костюм от три части и да носи златен часовник с верижка? Липсва му само монокъл. Хората в коридора започват да го зяпат и да се подсмихват.
Пристъпвам към него с увереността на бизнес дама и здраво хващам ръката му.
— Чарлс, благодаря ти, че дойде — казвам високо. Може би ще го вземат за ексцентричен импресарио. — Оценявам жеста ти да предоставиш това копие от ръкописа специално за мен.
— Да го предоставя специално? — недоумява той и за мой ужас гласът му се извисява силно и ясно. — Не съм направил нищо подобно. Все още не съм намерил издателство.
— Предпочитаме свеж материал — обяснявам и едва не се изчервявам. — Обичаме да изненадваме пазара. Впрочем благодаря ти, че намина. Скоро ще ти се обадя — приятелски обвивам ръка около раменете му и го изпращам. Готово. Не мина зле, нали?