— Е, и ти не си получила повишение — възразява тя с лека насмешка.
— Може би ще получа — споделям. — Намерих добър сценарий. Кити обеща, че ако от него излезе нещо сполучливо, и аз ще стана младши изпълнителен продуцент.
— Да — мрачно казва Клер. — На мен също ми обеща увеличение на заплатата и още една седмица отпуск.
— Може би нещата ще се променят, щом Ели Рот е тук.
— Или всички ще бъдем уволнени — изтъква тя. — Страхотен е, нали? — въздъхва. — Виждала ли си някога толкова красив мъж? Имам предвид на живо…
— Изглежда като актьор от сапунена опера — признавам.
— Не, много е секси — възразява тя. — Толкова е мъжествен. Красив е, но не сладникав. Може би защото е толкова мускулест. Или има нещо в очите му — леко приглажда косите си. Примигвам. Това е Клер Едуардс, най-кроткото и незабележимо създание на света. — Мислиш ли… че би имало полза да отида в някой салон за красота? Или да си купя рокля като на Шарън?
— Дали Ели Рот би ти обърнал внимание?
— Възможно е — казва тя и се изчервява.
— Разбира се — съгласявам се припряно. — Напълно. А и ти си доста по-хубава от Шарън — това е благородна лъжа. — Но е доста вероятно да има сериозна приятелка в Калифорния. Един богат красавец не би стоял дълго свободен, нали?
— Сега не е в Калифорния, нали?! — лукаво изтъква Клер. — Когато котката я няма, мишките пируват.
Безспорно! Погледнете я! Развява коси и критично оглежда лицето си в малкото огледалце на пудриерата си (тя е от момичетата, които все още ги използват). Нищо чудно утре да я видя с грим и обувки с висок ток.
— Е, желая ти успех!
— Благодаря — снишава гласа си. — Обзалагам се, че и Шарън му е хвърлила око.
— Много момичета ще ти бъдат съперници — предупреждавам я.
Явно вече се е примирила с мисълта за конкуренцията.
— Е, ако е писано, ще стане. Que sera sera9.
— Разбира се.
— И ти имаш нов приятел! — напомня ми тя. — Онзи писател, Чарлс. Това е чудесно, нали?
— Ммм — отвръщам, колебливо.
— Поне ти няма да преследваш Ели Рот — добавя със смях.
Примигвам.
— Какво смешно има?
Закрива устата си.
— О, нищо. Не исках…
— Не си искала да ме засегнеш — въздъхвам. — Всичко е наред. Свърши ли? — питам, когато виждам празната й пластмасова чинийка. — Време е да се връщаме в офиса. Може би точно сега Ели Рот обикаля из нашата територия.
— Може би — съгласява се тя и изпада в паника. — Хайде, да тръгваме.
На компютъра ми е залепено листче с кратка бележка от Роб, който е длъжен да приема съобщенията ми, докато Клер отсъства. Гласи: „Съвещание в 14:00 в конферентна зала 3“.
Поглеждам часовника си. Мамка му! Вече е два и петнадесет. Че кога сме провеждали съвещанията си преди три? Кити никога не бърза да се върне от среща с някоя важна клечка, която се опитва да придума за участие в проект. И защо в конферентна зала номер три? Винаги обсъждаме находките си в офиса й, а после тя представя препоръките ни на заседание на ръководството, когато се решава кои от тях да бъдат разработени. Да бъда поканена на някое от тези заседания, е също толкова вероятно, колкото да спечеля „Мис Америка“.
Грабвам бележките си за „Майката“ и хуквам натам. Надниквам през прозорчето на вратата на конферентната зала. Около масата седят много хора. Всички ще забележат закъснението ми. За миг ми се иска да избягам, да се прибера у дома и да кажа, че ме е заболял стомахът…
Отварям вратата възможно най-безшумно. Тук са четиримата изпълнителни продуценти — Кити, Майк, Карл Смит и Пол Уокър. В другия край са асистентите им, сред които и Шарън, явно недоволна от мястото, на което е настанена. На председателския стол седи Ели Рот.
Карл Смит излага идея за две играчки, които оживяват, стават зли и започват да нападат хората. По зачервеното му лице е избила пот. Явно прекъсването е добре дошло за него и той прави драматична пауза, докато аз заемам последното свободно място — до Джон, и вече няма да преча на никого.
— Здравей, Анна — злобно се обажда Майк. — Радвам се, че успя да дойдеш.
— Съжалявам — промърморвам засрамено. — Загубих представа за времето.
— Обикновено всички сме много дисциплинирани — обръща се Карл Смит към Ели. Кити ме поглежда укорително. — Времето е пари — добавя той.
— Сигурен съм, че няма да се повтори — любезно казва Ели Рот.
— Искрено съжалявам, Ели — смутено се извинява Кити.
— Карл, да продължим, ако обичаш — подканва го Ели и поглежда към подиума, докато аз се изчервявам като рак.
— Е, според мен сюжетът е интересен — високо заговаря Карл. — Сценарият се разгръща ето така… — изважда някаква диаграма. Схема! На сценарий за игрален филм! — Хиксовете сочат къде всяка ключова точка от сюжета представлява етап от митологичното пътуване на героя, използвано за първи път от Кристофър Воглър, а…