Шеста глава
На следващата сутрин се чувствам леко отпаднала. Не е точно махмурлук, но не съм и нетърпелива да скоча от леглото и да приветствам новия ден. Измъчвана от жажда, залитайки стигам до банята и пийвам малко вода с шепа от чешмата. После влизам под душа.
Докато водните струи ме обливат и отмиват шампоана, вчерашните събития изплуват в съзнанието ми. Най-хубавият ден в живота ми! Разговорът с Марк Суон. А после думите на Джанет.
Излизам, увита в огромната хавлия, която си купих, за да не започвам деня разстроена, след като съм видяла някоя невзрачна подробност от анатомията си в огледалото, но изведнъж ми хрумва да сторя нещо друго.
Оглеждам критично тялото си.
Странно е, след като години наред не съм заставала пред огледалото, освен за да проверя дали по зъбите ми няма червило. Изработила съм си сложни и изпитани методи да избягвам гледката. А ето ме сега, лице в лице с истината.
А тя е доста тъжна.
Това съм аз. Дебела ли съм? Относително е. Не е нужно укрепване на пода, за да не счупя дъските, или кран, за да ме пренася от стая в стая, но този корем…
Поглеждам едрото си тяло и пълните, мощни ръце. Краката ми не се виждат от тук, но не мога да скрия носа си, както и косата, сега влажна и залепнала за главата ми, плачеща за разресване. Кожата ми е бледа, но не като порцелан, а сякаш не е видяла слънце.
Казано накратко, не съм никак привлекателна. Имам и някои добри страни. Задникът ми не е голям, а краката ми са прави и атлетични. Не намирам и ръцете си за толкова грозни. Развила съм мускули от носенето на тежки папки със сценарии всеки ден.
Част от мен повтаря това, което си казвам всеки ден — че щом никога няма да бъдеш красива, каквото и да правиш, най-добре е да ядеш каквото искаш и да се обличаш така, че да бъдеш незабележима. Но тази сутрин се обажда другата част, която иска нещата да бъдат малко по-различни. Вече ще имам повече пари. Заслужих повишение. Кити вярва в мен.
Бих искала да следвам примера на Ели Рот. Мечтая да стана като него, но в женски вариант. Бих се обзаложила, че не се тъпче с млечен шоколад и чипс със сол и оцет по цял ден. Може би се храни със соево сирене и пие сок от житни кълнове.
„О, това са глупости — обажда се едно гласче. — Не. Няма да ядеш соево сирене!“
Разбира се, че няма. Но може би… поне ще пробвам. Започвам да се чувствам виновна пред себе си, защото наистина се самозаблуждавам, че е възможна промяна. Но просто на шега ще понамаля вредната храна.
— Много е вълнуващо — споделя Триш, когато пристигам, за да я взема. Сплела е дългите си руси коси на лъскава плитка и е избрала сребриста риза, черна плисирана пола, обувки с висок ток и мрежест чорапогащник. Прилича на неустоима сладурана от шести клас. Представям си изражението на Кити, когато я види. Или на Марк Суон. Застанала до нея, ще изглеждам женствена колкото Ленъкс Луис10.
Но тя наистина е в еуфория. Създава впечатлението за лъчезарно дете, подскачащо по пътя към Евродисни, което би събудило симпатия у всеки.
— Не мога да повярвам — казва. — Ти си истински гений.
— Все още не е напълно сигурно — предупреждавам я.
— Но ще бъде — уверява ме тя. — Щом Грета Гордън и Марк Суон са се навили. Гледа ли „Заподозрени“?
— Да.
— Страхотен филм, мамка му. Що за човек е той? — изважда цигара и запалва клечка. — Искаш ли една?
— Не, благодаря.
— Страхотно средство за потискане на апетита — любезно казва тя. — Наистина ли е самовглъбен гений?
Усмихвам се.
— За самовглъбен — не зная, но безспорно е гений.
— Тази Кити ми се обади — споменава Триш. — Вчера намина да се види с мен.
Примигвам.
— Какво?
— Да, следобед. Свястна жена — неуверено казва тя.
Боря се със себе си. Отишла е при Триш, докато аз бях в Хампстед Хийт.
— Може да се каже — съгласявам се най-накрая. Какво ли е целяла? Отишла е без мен… Нали искаше да се срещне със сценаристката, а аз не бях в офиса… Може би е щяла да ми каже, но покрай обаждането на Суон е забравила.
„Нали увеличи заплатата ти? — напомням си. — Излишно е да ставаш параноичка“.
— Каза ми, че е привлякла Грета да изиграе ролята и че ще продуцира филма — споделя Триш и ме поглежда с крайчеца на очите изпод тъмните си мигли. — Твърди, че тя е човекът, на когото мога да имам доверие.
— Е, значи е така — уверявам я лоялно.
— Не спомена за теб — изтъква Триш.
— Не е нужно. Увеличи заплатата ми — чувствам се задължена да го кажа. — Позволява ми и аз да работя по проекта. Актьорски състав, режисьори, всичко.
— Няма да издребняваме — Триш разтърсва крехките си рамене. — Стига ти да си доволна.
10
Професионален боксьор, световен шампион в свръхтежка категория, олимпийски златен медалист от Сеул 1988 г. — Б.пр.