Жена! Забравих да го, попитам дали има приятелка, както обещах на Шарън. Е, ще почака. Но сигурно има някоя късметлийка, нали? Известните, богати и привлекателни мъже не стоят без компания. Шарън не го намира за красив. Или е луда, или си пада по изнежени типове. Суон е огромна маса от тестостерон. Безспорно е привлекателен. Невероятно, неустоимо привлекателен…
„Анна. Престани. Имаш Чарлс и това е чудо“.
Мисля си за него и хубавите цветя, докато стигам до метростанцията и си проправям път сред потните, уморени човешки същества. Поне съм само на две спирки разстояние и часът е едва шест. Трябва да успея да си направя прическа и да поискам съвет от Джанет за грим, прикриващ недостатъците ми, и подходящ тоалет. Искам да изглеждам добре заради Чарлс тази вечер, поне веднъж. Искам да се чувствам хубава. Зная, че това е невъзможно, но бих се задоволила да се чувствам нормална.
— Влизай, влизай — кани ме Чарлс и широко отваря вратата. — Толкова се радвам да те видя.
Усмихнат е до уши. Очаквам комплимент и съм малко разочарована, че не го получавам, след като доста се постарах. Първо измих косата си, намазах я с укрепващ балсам и я подсуших със сешоар с опустошителната въздушна струя на ураган. (Какво ли са правили жените, когато не е имало балсам за подхранване?) Джанет ми помогна с грима. Използва неутралните ми сенки и руж, но направи така, че очите ми да се открояват. Надявам се поне малко да отклоняват вниманието от големия ми нос, но по-важното е, че това придава изисканост. Облечена съм със същата тъмносиня рокля, с която бях на вечерята у Ванна, когато се запознахме.
Джанет поклаща глава, когато ме вижда с нея.
— Задникът ти изглежда огромен — много е тактична. — А не е такъв. И коремът ти изпъква — добавя и щипва тлъстините ми, за да покаже какво има предвид. — Гърдите ти са сплескани, а краката ти не се виждат.
— Какво от това?
— Трябва да ги показваш — съветва ме тя и красивото й мургаво лице става сериозно. — С тази рокля нямаш никаква талия.
— Аз нямам талия.
— Можем да направим така, че да имаш — уверява ме.
— Да не си Господ? — сопвам се. — Слушай, това си е моето тяло. Най-добре е да нося нещо консервативно.
— Демоде.
— Класическо.
— Скучно.
— Неутрално.
— Грозно — казва Джанет със съжаление. — Анна, знаеш, че разбирам от мода. Не си правиш услуга. В петък ще те заведа в „Харви Никс“ и ще ти купим нещо шик за танците.
— Безсмислено е — възразявам. — Няма да изглеждам по-шик от Ан Уидикъм11.
— Всеки може да изглежда добре — заявява съквартирантката ми. — С удоволствие бих се заела с кралицата — добавя замислено. — Има голям потенциал.
Примигвам.
— Ти си луда.
— Само кажи „да“ — умолява ме горещо.
Поглеждам часовника си. Нямам време за това.
— Горе-долу, добре. Само ми подай обувките.
— Щом трябва — донася ми равните „Хобс“ с бели шевове, които намирах за много подходящи за тъмносин тоалет и перли. — Като ги гледам, ми се повръща.
След това насърчение се отправям към Итън Скуеър с такси, въпреки че струва дванадесет лири. Не бих понесла още едно пътуване с метрото тази вечер. Старая се да не изпитвам страхопочитание, преди да вляза в прословутия апартамент. Той е просто подслон в края на деня, какво от това, че струва цяло състояние? Нали получих повишение. Вече ще изкарвам по тридесет хиляди на година.
И ето ме тук. Сградата е внушителна. Няма нито общо фоайе с портиер и кресла с черни кожени тапицерии, нито трева, растяща в бели мраморни сандъчета като в повечето нови баровски къщи в Лондон. Тази е стара и дори боята е леко излющена. Подът на просторното фоайе е облицован с каменни плочи, а асансьорът е страховит, истинска атракция, представлява желязна клетка, чиято врата трябва да затвориш, преди да натиснеш бутона.
Според мен това говори за богатство далеч по-ясно, отколкото абстрактни скулптури и надменен портиер. И то не просто богатство, а огромно, старо състояние, с което не е нужно да се парадира.
Нищо чудно, че Чарлс не може да се отърве от златотърсачки. Съчувствам му. Много мъже в неговото положение не биха се оплаквали. Просто биха избрали най-сексапилното маце и биха си лягали с него, докато го заменят с поредния модел.
— Значи това е домът ти — казвам, когато влизам.
— Да.
Чарлс се оглежда донякъде смутено, донякъде с гордост. Жилището му е почти такова, каквото си го представях, но все пак съм впечатлена. Стените са облицовани с червена дамаска и по тях са окачени репродукции на ловни сцени и викториански картини, няколко живописни платна, рафтове, отрупани с антики, и действаща камина с жарава и метална решетка. Върху полицата над нея има безброй бели луксозни покани, повечето с гербове. Всички книги по етажерките са с кожени подвързии и изглеждат доста стари. Плетена рогозка на пода, няколко избелели персийски килима, дълбоки и леко изтъркани кресла в бургундскочервено и с месингови орнаменти по облегалките. Всичко издава изисканост, уют и разкош. Единствените модерни придобивки са последните постижения на електрониката — телевизор с огромен плосък екран и ултракомпактен лаптоп на бюрото, върху което са разпилени безброй листове, нашарени с червено мастило и маркер. Изведнъж се досещам, че са части от романа му.
11
Министър от правителството на Джон Мейджър, известна с безуспешните си опити за отслабване. — Б.пр.