Мила ми Лина,
Изтече най-лошата седмица в живота ми. Наяве излезе истината за мен и Лайл и сега всички са ни обърнали гръб. Никой не е виждал Преподобния вече два дни. Оттеглил се е в молитви към Бога да го насочи какво наказание да ни отреди.
Откри ни момчето — синът на Преподобния Фокнър. Мисля, че отдавна ни е наблюдавало. Бяхме в гората заедно с Лайл и по едно време ми се стори, че съзирам Ленърд в храстите. Мисля, че съм изкрещяла, втурнахме се да го търсим, но него вече го нямаше.
Пасторът ни очакваше на вечерята. Отказаха ни храна и ни наредиха да се върнем в къщите си, докато другите се хранят. По-късно Франк се прибра и ме би, сетне ме захвърли да спя на пода. Сега ни държат разделени с Лайл. Девойката Мюриъл следи него, подир мен като сянка върви Ленърд. Вчера хвърли по мен камък и ми разби главата. Викна, че според Библията така наказвали блудниците и че баща му ще ми отреди същата участ. Корнишови видяха случилото се и старият Корниш го удари, преди да успее да хвърли втори камък. Момчето извади нож и го нарани. Семействата се молят за опрощение, за да се запази целостта на общността, но съпругата на Лайл не ще и да ме погледне, а едно от децата вчера ме заплю.
Снощи чухме караница в дома на Преподобния. Семействата представили молбата си пред Преподобния, но той не искал и да чуе. Навсякъде цари горчивина и лоши чувства — предимно спрямо мен и Лайл, но още повече срещу Преподобния и неговото поведение. Поискали от него да даде отчет къде са поверените му пари, но той отказал. Опасявам се, че ще ни разделят и изгонят от комуната — мен и Лайл, или Преподобният ще ни прокълне и отлъчи, за да ни изпрати на друго място. Непрекъснато се моля Богу да опрости прегрешенията ни, моля се и за помощ, но нещо в мен надига глава и ми казва да не съжалявам, ако Лайл тръгне с мен. Но пък не мога да изоставя децата си, а изпитвам мъка и срам за онова, което сторих на Франк.
С мен разговаря Етан Корниш. Каза ми, че съпругата на Преподобния го молила да се отнесе към нас милосърдно, а той отказал и оттогава не й говорел. Плъпнаха слухове, че ще се разпилеем кой къде му видят очите или че Преподобният ще ни разпрати по четирите краища на света — всяко семейство да изкупва общите грехове на комуната, като разнася словото Божие по градове и села. Утре се очаква мъжете, жените и децата да бъдат разделени в отделни групи и всяка една да се моли поотделно — за знак отгоре и за опрощение.
Помолих Етан Корниш да изнесе това писмо вместо мен и да се помоли то да стигне до твоите ръце.
Оставам твоя любяща сестра
Глава осемнайсета
Бях на четиринайсет години, когато с татко за пръв път пътувах със самолет. Баща ми уреди хубава и евтина екскурзия с помощта на познат от „Америкън Еърлайнс“ — наш съсед. Татко помогна на сина му, когато последният се бе замесил в една история с откраднати радиоапарати. Излетяхме от Ню Йорк, кацнахме в Денвър, сетне в Билингс, Монтана, където си взехме кола под наем и спахме в един мотел, а на следващата сутрин потеглихме на изток.
Слънцето ласкаво галеше околните хълмове в зелено и бежово, тук-таме блестяха пурпурни и сребристи ивици — там, където лъчите потапяха върхове във водите на Литъл Бигхорн. Прекосихме реката при агенция Кроу и сетне мълчаливо пътувахме до бойното поле на Литъл Бигхорн[23]. Бе денят на загиналите в Гражданската и други войни и на гробището бе издигната платформа. Отпред на градински столове бе насядала малка група хора, зад нея имаше и правостоящи с наведени глави, всички мълчаливо заслушани в думите на проповедта. На висок пилон плющеше националният флаг, но ние лично не останахме да слушаме. Тръгнахме към планината, а ехото носеше към нас отделни слова и фрази като „загинали младежи“, „полето на честта“, „смъртта на героите“. Те глъхнеха, звучаха отново и отново пред нас и зад нас, в тревата и дърветата, сякаш някой ни говореше и от далечното минало, и в настоящето.
Тук някъде петте кавалерийски отряда на Къстър — предимно съвсем млади хора — са били унищожени от обединените сили на шайените и друго индианско племе на име лакота. Битката продължила не повече от час, а войниците вероятно дори и не успели да видят неприятеля. Индианците стреляли по кавалеристите, скрити във високата трева, без да бързат, прицелвали се на воля и сваляли ездачите от конете един по един…
Огледах се и си казах, че Литъл Бигхорн е може би неудачно място за среща със смъртта. Наоколо са разположени ниски хълмове, зелени и жълто-кафяви, до синьо и пурпурно в далечината. От по-високото се открива гледка надалеч в равнината. Умиращите сигурно са знаели, че помощ няма да дойде, че изживяват последните си минути на тази земя. И смъртта идвала бавно — ужасна, неумолима, а младежите били сами, далеч от дома. Впоследствие телата им били обезобразени и останали разхвърляни по полесражението цели три дни преди да ги погребат в масов гроб на върха на малка планинска верига в Монтана и да сложат върху му гранитен паметник с техните имена.
23
Полесражението, където войските на генерал Къстър са разбити от индианците през 1876 г. Доста противоречиво като историческо събитие. — Бел.прев.