— Добре тогава. Слушай, Паркър, ти нали знаеш, че те обичам?
Напоследък бе свикнала да ми вика Паркър, моля ви се! Просто поради това, че никой друг мой близък никога не ми е казвал така.
— И аз те обичам.
— Добре. Тогава грижи се повече за задника си.
Рече и затвори.
Второто съобщение на секретаря бе повече от необичайно:
— Г-н Паркър — започваше мъжки глас, — името ми е Артър Франклин, адвокат по професия. Имам клиент, който настоява да се види и говори с вас.
Звучеше доста възбуден и неспокоен, сякаш зад него стоеше някой страшен тип, издигнал над главата му парче дебел гумен маркуч.
— Ще ви бъда много благодарен, ако незабавно се свържете с мен.
Бе оставил домашния си номер, затова се обадих веднага. Представих се, а той въздъхна дълбоко и с облекчение. Изпусна въздух — досущ спукана автомобилна гума, и на няколко пъти повтори „благодаря ви“, „благодаря ви“.
— Моят клиент се казва Харви Рагъл — започна, преди да съм успял да вметна и дума. — Той е кинематографист. Студиото и разпространителската му мрежа са в Калифорния, но напоследък живее и работи в Мейн. За жалост компетентните институции на щат Калифорния имат възражения против естеството на неговото изкуство, в ход са съдебни санкции за екстрадирането на моя клиент. Ситуацията се усложнява и от факта, че група лица извън закона са обидени също от предмета на изкуството на г-н Рагъл, и той счита, че животът му е в опасност. За утре следобед във федералния съд е насрочено предварително разглеждане на делото му и разпит на свидетели, след което той ще може да разговаря с вас.
Тук спря да поеме въздух и аз успях да го прекъсна.
— Съжалявам, г-н Франклин, но не мисля, че имам някакъв интерес към вашия клиент, а освен това не желая да поемам нови случаи.
— О, не — рече бързо Франклин, — мисля, че не ме разбирате. Не става дума за нов случай, а за известна помощ във връзка с текущия ви случай.
— Какво знаете пък вие за текущата ми работа?
— Боже мой — въздъхна Франклин, — знаех си, че няма да е добра идея, знаех си… Казах му, ама кой да ме слуша!
— На кого сте казали?
Франклин изпусна продължителна въздишка, в която долових сълзливи нотки. Определено не беше тип Пери Мейсън[8], ама хич. Съвсем образно си представих как Харви Рагъл го привикват в Калифорния и му спретват съответна присъда.
— Към вас ме насочи един господин от Бостън, който е в книжарския бизнес. Мисля, че знаете кого имам предвид.
Как да не зная. Веднага се досетих. Намекваше за Ал Зи, който за добро или зло движеше Бостънската мафия от стая над една книжарничка за комикси на „Нюбъри Стрийт“.
Внезапно бях потънал до шия в неприятности. Сериозни неприятности.
Глава шеста
Събудих се, а слънцето отвън блести, веселите му лъчи проникват през тънката материя на пердетата — стотици искрящи иглички. Чувах жуженето на пчелите по цветята в двора и по напъпилата дива ябълка в началото на алеята.
Взех душ и се избръснах, сложих спортни принадлежности в сака и поех за гимнастическия салон в града да се понатоваря за час-час и нещо. Във фоайето налетях на Норман Бун и му кимнах. Кимна ми и той, което бе голямо събитие, като се има предвид, че е тежкар и обикновено не поздравява. Бун е от портландското бюро на една от правителствените агенции за борба с организираната престъпност в сферата на алкохола, тютюна и оръжията. ФБР, специализираната шерифска служба на САЩ и агенцията на Бун имат офиси в „Уан Сити Сентър“, където е салонът, в който обичайно тренирам. Просто да ти е кеф да се потиш там, като знаеш колко много елитни ченгета те пазят. Само да не дава Господ да пристигне някой хахавел с камион семтекс или набор карабини и да започне фойерверките. Някой от онези, които не са наред в главата или по някаква причина имат зъб на правителството.
Опитах се да се разтоваря, но мислите ми бяха все в случилото се през последните няколко дни. В съзнанието ми се мяркаха лицата на Лутц, на Воасин и семейство Бекър, дори и смит и уесънът в нов кобур „Милт Спаркс Съмър Спешъл“, който бях оставил в шкафчето за дрехи. Тревожеше ме необичайният интерес на Ал Зи към моя милост: новина „тури му пепел“ — по-добре да те хване проказата или данъчната служба да ти пребара къщата.
Ал Зи се бе появил в Бостън в началото на деветдесетте години, точно след няколко извънредно успешни хода на ФБР срещу мафията с помощта на цяла армия информатори и доказателствен материал за престъпна дейност на видео- и аудиозаписи. И докато Екшън Джаксън Салеми и Бейби Шанкс Маноджо се боричкаха кой да води бащина дружина, Ал Зи бързо се бе намърдал на ключови места в успешен опит да стабилизира синдиката. Даваше полезни съвети на закъсалите, налагаше дисциплина с желязна ръка — там, където това бе нужно. Официалната му позиция в йерархията не бе ясна никому, но според познавачите на задкулисните мафиотски игри сега той бе доста нависоко и държеше почти цялата далавера, макар че името му рядко излизаше на преден план. Пътищата ни се кръстосаха веднъж в миналото и последиците бяха доста неприятни и свързани с насилие — оттогава станеше ли дума за г-н Зи, винаги внимавах къде стъпвам.
8
Пери Мейсън — адвокат детектив, прочут герой от серия романи на американския писател Ърл Стенли Гарднър. — Бел.прев.