— Ами да, чувал съм и за нея, че и за Втората поправка[11] — отвърнах. — А вие?
Измъкнах ръката с пистолета и го насочих в Пъд. С удоволствие констатирах, че тя не трепери.
— Много лошо, г-н Паркър, много лошо… — рече той укорно.
— И аз така мисля, г-н Пъд. Не търпя разни навлеци, при това въоръжени, да се натрисат на територията на законния ми имот или да ме шпионират, докато си върша работата. Наричам го лошо възпитание и ставам неспокоен, да не кажа нервен.
Г-н Пъд преглътна, извади ръката си изпод сакото и разпери ръце встрани от него.
— Не съм имал никакво намерение да ви обиждам, сър, но нали знаете, че Божиите служители са отвсякъде заобиколени с врагове.
— Не мислите ли, че Бог би ви защитил по-добре от всякакво огнестрелно оръжие?
— Господ Бог помага на онези, които си помагат сами, г-н Паркър.
— Аз лично смятам, че Господ Бог не одобрява кражбите с взлом — отсякох аз и веждите на г-н Пъд леко се надигнаха.
— Вие, изглежда, ме обвинявате в нещо?
— Че защо, имате ли нещо наум — като самопризнание например?
— Не и пред вас, г-н Паркър, не и пред вас.
И пръстите му отново се изкривиха в онази причудлива имитация на паешки крачка, само че този път в странния жест на издигнатата над главата ръка имаше някаква целенасоченост. Запитах се какво ли означава. Загрях чак когато чух отварянето на автомобилната врата и сянката на жената падна върху моравата. Изправих се и хванах пистолета с две ръце, насочвайки го в горната част на тялото на Пъд и на ниво рамо — от страната, откъдето идваше тя.
А тя влезе откъм лявата му страна. Не каза нищо, но държеше ръката си в джоба на късото черно палто. Нямаше грим, лицето й бе прекалено бледо. Под палтото се виждаше дълга до глезените плисирана пола, също черна, разкопчана на врата бяла блуза и завързано на шията ефирно шалче. И то бе черно. Черна феерия, от която се излъчваше нещо извънредно отблъскващо и неприятно, невидима гробовна грозота, която излизаше сякаш от порите и затъмняваше кожата. Носът бе прекалено плосък, очите големи и белезникави, устните странно подпухнали. Брадичката бе слаба и се допираше до двуслойната гуша. Лицето й бе абсолютно неподвижно, не мърдаше нито мускул.
Пъд изви леко глава към нея, но очите му си останаха върху мен.
— Знаеш ли, мила моя, мисля, че г-н Паркър се страхува от нас.
Изражението й не се промени. Но тя продължи да крачи бавно напред.
— Кажи й да се разкара — наредих тихо, но открих, че самият аз правя крачка назад.
— Иначе какво ще стане? — насмешливо попита Пъд. — Няма да ни убиеш я, а, г-н Паркър?
Но отново повдигна пръсти нагоре и този път жестът му напомняше команда „спри!“. Жената спря.
Пъд ме гледаше внимателно, разкривил устни в нещо като добродушна усмивка, докато очите на партньорката бяха като на кукла — воднисти и бляскави, напълно безизразни. Те си останаха впити в мен и изведнъж осезателно усетих, че именно аз съм в опасност. Въпреки пистолета в ръцете ми.
— Извади ръката от джоба на палтото — бавно, бавно — наредих остро и пристъпих встрани, сетне назад.
Сега вече тя бе точно в полето на огъня ми.
— И гледай в нея да няма нищо, като я вадиш — добавих, без да отделя очи от нейните.
Не помръдна проклетницата — поне не и докато Пъд не кимна с глава.
— Прави каквото ти казва — рече той и тя незабавно го послуша — веднага извади ръка от джоба, но в очите й нямаше страх.
— Сега ми кажи, господин Пъд, точно, ама кой точно си ти?
— Представител на Братството — незабавно отвърна той. — И настоявам — от неговото име — да преустановиш намесата си в цялата работа.
— И ако не го направя?
— Тогава може би ще трябва да вземем допълнителни мерки. Ще те замесим в някое скъпо струващо и отнемащо много време дело по повод жалба, г-н Паркър. Разполагаме с прекрасни адвокати. Естествено — това е само една опция. Разполагаме и с други, нали се досещаш?
Този път предупреждението бе от явно по-явно, че и съвсем грубо дори.
— Не виждам основания за конфликт — отвърнах, като имитирах неговия глас и маниер на говорене. — Аз само искам да разбера какво точно се е случило с Грейс Пелтие и вярвам, че г-н Парагон е в състояние да ми помогне в тази насока.
— Г-н Парагон е ужасно много зает с Божиите дела.
— С кои по-точно, с обирджийските ли? — попитах със същия тон.
11
Втората поправка — правото да се носи оръжие в съответствие със законовите процедури. — Бел.прев.