Рейчъл ми бе дала ключ за апартамента, прехвърлих си багажа от колата у нея, сетне се отбих в супермаркета „Ди Люка“ във Феърфийлд; там купих минерална вода и плодове. После хванах по „Комънуелт“ и тръгнах към градината между „Арлингтън“ и „Чарлс“. Отпивах от водата, похапвах от плодовете и гледах играещите деца — мятаха си фризбита и караха кучетата да ги гонят. Хрумна ми, че и аз много бих искал да си имам куче. Семейството винаги бе държало кучета, дядо — също, пък ми и харесваше идеята у дома да се навърта някой верен пес. Вероятно ми се щеше да си имам компания и това ме наведе на друга мисъл — защо не настоя още сега Рейчъл да се премести при мен? Напоследък заговорехме ли на тази тема, в гласа й се появяваше остра нотка, сякаш желаеше да каже нещо, но то все си оставаше неказано. Вече 14 месеца бе проявявала търпение и вероятно то бе започнало да се изчерпва. Грешката си бе моя: много желаех тя да е при мен, а в същото време се боях от потенциалните последици на една непосредствена близост. Преди време за малко не я убиха по моя вина. Не исках това да се повтаря, не смеех дори да помисля за такава възможност.
Някъде около 2 часа хванах обществения транспорт за Харвард, трябваше да отида на улица „Холиоук“. Смяната на Али Уин свършваше в два и половина — бях се обадил по телефона да предупредя, че ще мина да поговорим за Грейс. По тухленото здание, където бе ресторантът, растеше бръшлян, на горните прозорци бяха монтирани красиви бели светлинки. Някъде от долното помещение долиташе ритмичното потракване на токове — танцуваха тап, — сякаш нечии пъргави пръсти почукват по клавишите на стар „Ъндъруд“[13].
На стълбището пред сградата стоеше млада жена на около 23-24 години и наместваше орнаментална обеца в носа си. Косата й бе смолисточерна, около очите си бе сложила тежък черен грим, а червилото й грееше огненочервено като светофар. Горката — бе бледа и много слаба; едва ли се хранеше в ресторанта, където работеше. Приближих и тя ме изгледа — в очите й прочетох смесени чувства: някаква надежда и смущение.
— Вие сте Али Уин, нали? — попитах.
— Да. А вие — детективът?
— Приятно ми е — Чарли Паркър.
Тя ми протегна ръка, но гърбът й си остана залепен за стената на сградата.
— Като онзи джазмен ли?
— Ами да.
— О, той е много готин. Вие слушате ли го?
— Аз си падам по кънтрито.
Челото й се сбърчи.
— Тогава сигурно майка ви или баща ви са го харесвали?
За да ви нарекат на него…
— Те слушаха предимно Глен Милър и Лорънс Уелк[14]. Предполагам, че тогава дори не са знаели кой е Чарли Паркър.
— А познатите наричат ли ви Птицата?
— Понякога. Приятелката ми смята, че е хубаво прозвище. Някои от приятелите го използват, за да ме дразнят.
— Трябва да ви е писнало, а?
— Вече съм свикнал.
Разговорът за името и семейството ми, изглежда, я предразположи и тя се поотпусна, отлепи гръб от стената и слезе при мен. Отидохме в едно кафене на площад „Харвард“ Там Али изпуши четири цигари и изпи две кафета за около 15 минути. Не можеше да стои на едно място, в това момиче имаше толкова много нервна енергия, че движението на електроните направо бледнееше пред него.
— Добре ли познавахте Грейс? — попитах я, когато бе преполовила втората цигара.
— Ами, да, доста добре. Приятелки бяхме — отвърна тя и издуха цял облак дим.
— Баща й ми каза, че сте били съквартирантки, а тя понякога преспивала при вас, след като се била вече изнесла.
— Идваше в града през уикендите, за да чете в библиотеката, и я канех да спи на канапето. Готин човек беше. Е, беше… до известно време…
— И кога престана да бъде?
— Някъде по времето, когато започна да пише аспирантската работа — отвърна Али и запали третата цигара.
— За така наречените Баптисти от Арустук ли?
— Нещо подобно — рече тя и описа кръг с цигарата. — Беше мръднала на тази тема, ви казвам. Събра цял куп техни писма и снимки. Лежеше часове наред на канапето, пуснала някаква сърцераздирателна музика, ама умопомрачителни бози все избираше, и чете ли чете, спиране няма. Ще ме почерпите ли още едно кафе?
14
Глен Милър и Лорънс Уелк — американски джазмени от 40-те години, от по-старото поколение, стил предимно суинг. — Бел.прев.