— Не знам, не го разбирам това нещо — отговори и облиза устни, сякаш да махне солта на собствената си лъжа.
— Ти какво искаше да кажеш с онези думи, че му е дошло времето? — изведнъж попитах аз.
— Само Ал Зи знаеше моята история — отвърна Мики. — Сега знаеш и ти. Предполага се, че няма да говоря за случилото се, на никого, никога. За това какво ми е сторил, какво може да стори на всеки, който вдигне ръка срещу него. Но винаги съм си знаел, че ще дойде денят, когато ще може да се направи нещо по въпроса. Някой да го довърши веднъж и завинаги. Отдавна чакам да дойде това време, за да си кажа и аз моето. Виж какво мога да ти съобщя, г-н Паркър: той е някъде на север от Бангор, някъде по крайбрежието, там наблизо трябва да има и фар. Не е много, ама толкова мога да дам от себе си. Ти само ми обещай, че заставаш между него и мен, между него и Ал Зи също. Чуваш ли ме?
Прищя ми се да понатисна повече за това какво означават думите „записани и осъдени — прокълнати“, но виждах, че вече му идеше много нагоре.
— Ще се опитам — рекох.
— Защото ако Пъд научи, че сме говорили и че ти вероятно ще го търсиш, той ще ни избие до един. До един ти казвам.
Сбогувахме се на вратата, той ми стисна ръката.
— Няма ли да ми пожелаеш късмет? — попитах.
Мики Шайн застина, загледа ме в очите и поклати глава.
— Ако само на късмет разчиташ, значи, смятай се вече за мъртъв — прошепна той. — Мъртъв…
Върна се при орхидеите и ми обърна гръб.
ЧАСТ ВТОРА
Не съди свещенослужителя, защото той е твой съдия…
„Черковен портал“
В ТЪРСЕНЕ НА СВЯТОТО
Откъс от аспирантската работа на Грейс Пелтие
Останали са ни няколко снимки на Фокнър (но никоя от тях не е правена след 1963 г.) и почти никакви документи за миналото му, така че информацията ни почива предимно на спомени и свидетелства на хора, които са го чували да проповядва или са се срещали с него по време на изцелителните му мисии.
Бил човек висок, с дълга черна коса, високо чело и сини очи под гъсти, прави вежди, с бяла, почти прозрачна кожа. Обличал се като труженик: работен гащеризон или джинси, груби памучни ризи, ботуши, но не и когато проповядвал. Тогава носел прост черен костюм и закопчана до врата бяла риза без яка. Никога не слагал бижута и единственото украшение по него било основният религиозен символ — украсено златно разпятие, което окачвал на врата по време на проповедите. Онези, които са имали възможността да го разгледат отблизо, разказват, че било фино гравирано — мънички личица и ръце, изваяни в тялото на самия кръст. Лицето на Христос Спасителя било изящно изпипано — с почти фотографска прецизност: страданието било прецизно изписано на лицето, минаващата в агония болка невероятно убедителна, почти шокираща.
Не успях да намеря документация за него в съществуващите днес места за богослужение и в църквите. Всичките ми писма и молби за информация относно религиозното му образование до действащите енории също не се увенчаха с успех в това отношение. И ранният му живот е почти недокументиран, макар че знаем следното: роден е през 1924 г. с името Арън Дейвид Фокнър, незаконен син на Рийз Фокнър и Ембет Тал от Монтгомъри, Алабама. Като дете бил много дребен с увредено в лявото око зрение. Поради това не бил годен за военна служба. Но като юноша пораснал на ръст и физически се развил добре. Според съседите, които го помнят, физическото му развитие било придружено и с духовно; развил се и като личност и характер — от свит и стеснителен хлапак се превърнал в представителен и обаятелен младеж. Живели заедно с майка си до смъртта й малко преди да навърши шестнайсет години. След погребението й Арън Фокнър напуснал Монтгомъри и никога повече не са го виждали там.
Следващите няколко години, до деня, в който сключил брак, са също обвити с мрак. Макар че има няколко факта: някой си Арн (не Арън) Фокнър бил обвинен за нападение и физическо нараняване в Колумбия, Южна Каролина, през 1941 г. непосредствено след като проститутка на име Елза Бейкър била замервана с камъни, в резултат на което получила рани по главата и гърба. Бейкър не се явила в съда да даде показания, а предварителните й показания в полицейския участък били оценени като неубедителни и така обвинението било свалено, делото прекъснато. Никой не знае нищо повече за въпросната Елза Бейкър.
18
Джордж Хърбърт — английски свещеник и поет от метафизичната школа (1593-1633) — Бел.прев.