— Хей! — викнах му аз.
— Кво бе? — озъби ми се той.
— Защо пушиш в колата?
— Тя си е моята кола.
— Вредно е за здравето ми.
Луис пусна нов облак дим, сетне се извърна и ме изгледа унищожително:
— Слушай да ти кажа нещо, човече! Истината за тебе самия да ти кажа. Колко пъти са те пребивали, гърмели, давили и електрошокирали, замразявали или изпичали, цепили главата, вадили зъби от шибаната ти уста? Брой нямат, нали!? А ти се боиш от пасивното пушене, а? Ще ти кажа какво е опасно и вредно за здравето ти: ти самият! Ти си вреден за здравето и за самия себе си?
След тази дълга и нетипична за него реч той се обърна и отново посвети вниманието си на трафика и пътя отпред. Оставих го да си пуши.
В края на краищата бе напълно прав. Що се касаеше до мен самия.
В ТЪРСЕНЕ НА СВЯТОТО
Извлечение от аспирантската работа на Грейс Пелтие
Извън връзката си с Ийгъл Лейк Фокнър има едно занимание, което наистина би могло да му донесе заслужена слава. Той е книговезец и най-вече издател на различни красиво илюстрирани и подвързани версии на библейското „Откровение“. Говорим за последната книга на Новия завет, където са представени визиите и пророчествата на Йоана[20] за края на света и Страшния съд. В това си дело Фокнър е просто част от стара традиция чак от времето на Каролингите, която можем да проследим назад в миналото дори до IX и X век, когато най-ранните оцелели до наши дни копия на „Откровението“ били създадени на европейския континент. В началото на XIII век за богати и знатни европейци, включително високопоставени църковни сановници и големци, вече по поръчка се правят богато украсени цветни ръкописи с текстове и коментар на латински и френски. Тази традиция просъществува и по-късно, когато е открито печатарството; това само доказва силния отзвук, който имат образността и посланията на самата книга.
До наши дни са запазени общо 12 Фокнърови издания на „Откровението“ и според документацията на фирмата, която му е доставяла варак или златно фолио, той едва ли е направил повече бройки. Всяка една е била подвързана ръчно в инкрустирана със злато кожа, илюстрирана също собственоръчно от Фокнър — с отличителна маркировка на гърба — 6 хоризонтални златни лентички, групирани в три двойки, и последната буква от гръцката азбука — омега.
Хартията не е на базата на дървесина, а на лен и памук, разбити във вода до получаване на хомогенна каша. Фокнър обработвал суровината си чрез методично прецеждане с помощта на правоъгълен черпак с мрежеста цедка вместо дъно, който потапял в хартиената маса, напълвал до дълбочина два и нещо сантиметра, а сетне бавно и продължително разбивал съдържанието чрез разклащане, за да се преплетат фините влакна в течността. Така полученият тънък пласт частично втвърдена пулпа той изстисквал с помощта на преса, а после потапял в желатин от животински произход, за да я втвърди още повече и направи подходяща за писане. Листата на всяко томче подвързвал в общо шест блока, за да минимизира дебелината на общия гръб.
Илюстрациите в неговите издания са взети предимно от ранни художници и остават почти едни и същи във всичките емисии. И дванадесетте са частно притежание на едно и също лице, което ми разреши да ги разгледам най-подробно. Първото е резултат на вдъхновение, почерпено от Албрехт Дюрер (1471-1528 г.), второто — от древни ръкописи, третото — от Лука Кранах (1472-1553 г.). Последното съдържа шест илюстрации на базата на работата на Франс Мазерел (1889-1972 г.), чийто апокалиптично тематичен цикъл е захранен пък от ужасите на Втората световна война. Според запознати с Фокнъровата работа той бил силно привлечен от образността на Апокалипсиса поради връзката му с един по-широк контекст на общочовешката правда и възмездие или Пръст Божи, а не защото вярвал в пророчеството за Второто пришествие или Страшния съд. За Фокнър нещата стоят по-иначе: съдът на човеците е в постоянно действие: премерването на даден човек и неговото осъждане е постоянен, неспиращ процес.
Откровенията на Фокнър, ако можем така да ги наречем, бит предназначени за богати колекционери и средствата, получени от продажбата им, били използвани за целите на неговата комуна. След основаването й в района на Ийгъл Лейк не е известно той да е създал други подобни творби.
20
Другото име на „Откровението“ е „Апокалипсис“. Тази книга съдържа направените пред св. Йоана Евангелиста откровения на остров Патмос. — Бел.прев.