Надявам се да получите това писмо и сериозно да обмислите въпроса дали да ни разрешите да вземем интервю. Ако решението ви е положително, според законите на щата Илинойс вие имате право да се свържете с нас посредством назначения ви от съда представител, чието задължение е да задвижи молбата ви. Опитът да се попречи на осъществяването на подобна разрешена от закона връзка представлява закононарушение, независимо кой го извършва, дори представителите на съдебно-наказателните органи.
Искрено ваша
Скъпа Малъри,
Бих желал, ако можеш, да разрешиш възникналия спор между нас. Той възникна една вечер след изконсумирането и/или вдишването на значително количество вещества с контролиран състав, което даде искрата на разгорещена дискусия с теми от най-различни области — от телеология9 до телевизия.
Спомняш ли си шоуто „Фантастичен остров“? Нали се сещаш: „Самолетъ! Самолетъ!“ Сигурно се сещаш. Пускаха го след „Корабът на любовта“. А ето го и въпроса:
Какъв се предполагаше, че трябва да бъде Рикардо Монталбан (г-н Руърк) — Бог или Дявола?
Ние решихме, че само ти можеш да дадеш правилен отговор.
Аз спорих, че има такава част във Фантастичния остров, която винаги редактират — там Тату черпи всеки от гостите с по едно хапче „ЛСД“, точно когато слизат от самолета. Опитват се да го скрият с купа хавайски танцьорки, дето им закачват на вратовете оранжеви, жълти и розови гирлянди от цветя, а малкия Тату се грижи през цялото време всеки да си получи дозата.
И тогава, в края на последния сезон, когато го излъчваха, мисля, че от нас се очакваше да разберем, че г-н Руърк е въплъщение на злото, който беше изпратил всички тия хора в ада като изпълнявал желанията им на тоя свят. Но тогава момчетата от компанията решиха, хей, защо да не изтипосаме вместо това една сцена във Вегас с много, много момичета в плътно прилепнали костюмчета с пайети. (Кой пък ги харесва тия костюми? Мисля, че не ща да познавам някой, дето харесва тия костюмчета. Мнението ми за момичетата в такива костюмчета може да направи само едно изключение — за теб, Малъри).
Значи тия, дето надигат, че „господин Руърк е бог“, излязоха с аргумента, че всеки от сблъсъците бил изграден под формата на личен съдебен процес и по този начин, всъщност, представлява демонстрация на модела на Джоузеф Камбъл на епоса-дирене на персоналния рай.
Що се отнася до мен, аз мисля, че моята фантазия ще ме отведе на Фантастичния остров. Но това няма да се отрази много добре на фабулата, защото ще сляза от самолета и — Бум! — фантазията ще свърши. „Това е фантазията, в която живееш точно сега“ би казал господин Руърк и после какво ще стане с мен? Ще се появя само съвсем за кратко в началото и в края на шоуто. Аз и Хорхе Луис Борхес. (Аржентински писател-сюрреалист. Май ти се струвам надувка, а? Съжалявам. Въпреки, че е странно да се извинявам на жена, убила повече от 75 души.)
Тъй че, Малъри, според теб, какво е преобладаващото отношение на американците към концепцията на това шоу, при положение, че тя е, очевидно, толкова наркотично просмукана? Поне веднъж искам камерата да се отдръпне, за да можем да видим как героя от конкретния епизод смъква парцала, скриващ огромния му полов член.
Как ти се струва?
Скъпа Малъри, ти си злобно, жестоко, отвратително същество и всички ние от „Сигма Фи“ искаме да смучем горещата ти п…а. Ако някога излезеш навън, може би ще се спретнеш за някое от нашите „тематични“ партита. Голям успех отбеляза „Нощта за убиване на морското свинче“ — повече от двеста участници. Завързахме задните крака на едно голямо, дебело морско свинче и го увесихме в дневната от тавана и всеки поред имаше възможността да го мушка с шило за разбиване на лед, да му изпича муцуната със запалка или да му ръга моливи в гъза, а то през цялото време врещеше, като че ли колят цяла свиня. Целта на играта беше да не го убиваме колкото е възможно по-дълго. Чиста истина е, че животното оцеля цели шест часа и половина. Предполагам, че затова го използват в експерименти.
Тиш, гаджето ми, така се вживя във веселбата и толкова силно се опита да го мушне, че се наложи да я възпирам. (Тя започва да учи право през есента — напомня ми за теб.) По-късно отведох Тиш на канапето и я изчуках и тя каза, че никога не се е чукала толкова хубаво, както докато слушала предсмъртното врещене на косматата топка. Оттогава насам проведохме „Нощ за убиване на малкото коте“, „Нощ за убиване на малкото кученце“ и „Нощ за убиване на тлъстото прасе“ — Божичко, а то как квичеше!
9
Идеалистично философско учение, според което всички явления притежават вътрешна цел, а развитието в света е осъществяване на предопределена крайна цел. — Б.пр.