— Разкажете ми, почтени — помоли тя, като притискаше длани към бузите си и едва не се задъхваше под тънката коприна от ярост — с какво ще започнете обучението на султанския син?
— С Корана, моя султанке, с Корана — проплака Шемси ефенди — така се наричаше този неканен възпитател.
— Но синът ми е твърде малък.
— Човек не е никога малък и никога стар, за да учи тази велика книга на книгите, този единствен източник на знания, тази…
Тя вдигна ръка, прекъсвайки потока на неговото празнословие.
— А когато султанският син изучи Корана?
— Тогава ние ще тълкуваме книгата на книгите. Съществуват сто и двадесет тълкувания на Корана и ние ще ги разгледаме всички, ще ги разберем и усвоим.
— За това няма да стигне животът.
— А за какво му е животът на правоверния?
— Аллах го е призовал на света, за да властвува.
Шемси ефенди насочи застрашително към султанката остатъците от своята брадичка:
— „Кажи: «Той е, който ви е дал битие и ви е надарил със слух и зрение, и разум и колко малко признателност показвате вие!» Благословен е онзи, който е създал и смърт и живот — да ви изпита кой от вас е най-праведен в своите дела… който е създал седем небеса едно под друго…“
Тя отново прекъсна празното му мъдрословие и вдигна предупредително ръка, но след това се убеди, че усилията й са напразни, не се обърна повече към здравия му разум, разбирайки, че Шемси ефенди отдавна вече е забравил какво е това здрав разум и реши да се присмее на този надут глупак.
— Кажете, о почтени, как може да се изтълкува и може ли въобще да се изтълкува великото приключение на пророка, когато той на Бюрак110 долетял до седмото небе и полетял нататък през сто хиляди препятствия от светлина и мрак, като достигнал мястото, където материята няма нито шест свойства, нито четири елемента, където не съществува земя, небе, връх, дъно, начало, край, следа от език, слух, чувство, разум, нито дори най-малко разбиране?
Шемси ефенди погледна султанката с нескривана ненавист, но се сдържа и само избърбори неясно:
— „Кажи: «Знанието е у аллах, а аз съм само онзи, който убеждава, като го излага ясно.»“
Благодарение на бога устата й беше закрита от фереджето и Шемси ефенди не видя усмивката на Хурем. Но през процепа на фереджето се смееха очите й.
— Вашите ръце, о почтени, както и вашият разум не знаят почивка, премествайки зелените зърна от броеницата. Защо този наниз е разделен на три равни части, отбелязани с червени зърна?
Шемси ефенди мигом се оживи, получавайки възможност да прояви знанията си.
— По време на битката при Бадер, о моя султанке, на пророка, да бъде вечно благословението на аллаха над него, му избили зъб. Тогава йеменският пастир Увейс Карани, ревностно почитащ вярата, започнал да измъква един след друг зъбите си. Тридесет и двата зъба на Увейс Карани и единият зъб на пророка съставили основното ядро на мюсюлманската броеница — теспиха. Втората част се нарича тахмит, тоест нанизана, а третата — такбир, от аллах акбар — бог е велик.
Хурем насила се сдържа да не попита тахмит не произлиза ли от ахмак?
— А кажете ми, ефенди, каква жена ще посъветвате след време да си вземе вашият царствен възпитаник? — попита тя.
— Отговор на вашия въпрос, о моя султанке, ще намерим в едно от нашите сказания. Нух111 имал една дъщеря, която дошли да искат трима. Но тъй като идвали един след друг, Нух я обещал на всички. След това призовал аллаха: какво да прави? Аллах му заповядал да вземе котка и магарица и да ги затвори за една нощ с дъщерята. Когато на сутринта Нух влязъл там, видял три еднакви девойки. Коя от тях е дъщеря му — изобщо не можал да разбере. Тогава взел една мушта, с която обущарите разглаждат кожата, и попитал от какво е направена. Една от девойките казала: от желязо. Другата казала: от бакър. Само третата, преди да отговори, призовала името на аллах. Така Нух се досетил, че това е неговата дъщеря. Ето защо жените не са еднакви. Ту са с инат на магарици, ту са хитри като котки. Само някои — да ги благославя бог! — са кротки и послушни като щерката на Нух. Трябва да се жени за сляпа, глупава, без ръце и без крака — това значи, че тя върви по пътя праведен, не се отклонява никога, не вижда и не чува нищо и никога не протяга ръце към онова, което е забранено от закона.
— Благодаря ви, о почтени — учтиво промълви Хурем, като освобождаваше Шемси ефенди, а после още дълго седя в библиотеката, без да знае да се учудва ли, да се възмущава ли, или да заридае от безизходица и отчаяние.