Той все пак не се стърпя и попита Хурем:
— Защо смяташ, че бихме могли да дадем красавицата Хатидлсе на Ибрахим паша?
— О, мой повелителю! — възкликна султанката. — А за кого друг бихте могли да дадете сестра си? Вие я смятате за най-голямата скъпоценност на султанското семейство, щом и досега я държите в недостъпния харем, следователно достоен за Хатидлсе в целия свят може да бъде само човекът, който заема второ място след Повелителя на века! А кой може днес да се смята за втори след онзи, който е сянката на аллаха на земята? Кралете падат в нозете на ваше величество, императорът уплашено следи всяка стъпка на могъщата ислямска войска, шахът на къзълбашите трепери зад своите планини, които някога са били смятани за недостъпни, но след султан Селим, вашия баща, той завинаги загуби тази своя страшна слава, халифът112 склони глава пред вас, предавайки ви своето свещено звание, а кримският хан е ваш послушен поданик. Кой тогава? Не вилсдам в този свят някого, който би могъл да застане до Повелителя на века, освен онзи, когото той със своята безгранична милост постави сам. Равен на султана на този свят не молсе да бъде никой. Подобен? Да. Ако това по-лселае султанът. Вие поставихте до себе си Ибрахим паша, нима това не е достатъчно, за да бъде признат този човек за втори в света, а щом е така, не е ли достоен за вашата царствена сестра, за прекрасната Хатидже?
— Ще помислим по това — дрезгаво произнесе Сюлейман, отново радвайки се в душата си на щедростта на съдбата, която му изпрати тази лсена и в същото време опасявайки се да не я загуби поради някакъв нелеп случай, защото не я ли получи, позна и откри пак благодарение на случая? Беше ли я опознал напълно? Изглелс-даше, че тя знае всичко за тебе, дори и онова, което остава тайна за самия тебе, а ти за нея — нищо, на тебе ти е съдено само да се смайваш и възхищаваш от нея всеки път.
А Хурем изобщо не се стремеше да смайва султана. Когато оставаше сама, безутешно оплакваше без сълзи своята съдба, дори и станала вече султанка — все едно, нали се беше издигнала до това високо звание не с радост, не със сватбени песни, а с робско унилсение едва ли не от онзи свят и не преставаше да усеща върху нелсната си шия хладното докосване на желязото. Султанка с лсе-лезен нашийник! Може би подсъзнателно се мъчеше да се избави от най-близките и най-олсесточените врагове, сред които най-страшни бяха валиде ханъм и Хатидлсе, може би също така подсъзнателно искаше да съедини Хатидлсе и Ибрахим, като не се боеше дори от това, че съюзените врагове ще станат още по-силни и страшни.
Нека! Вече беше успяла през краткия си лсивот да се убеди, че най-близките приятели се оказват безсилни и често те забравят веднага щом изчезнеш от очите им, затова пък враговете те помнят винаги, та дори ще те намерят и на онзи свят. Затова не бива да се боиш от враговете и тяхното съюзяване. Колкото са по-силни враговете, толкова по-голяма молсе да бъде победата над тях, и колкото по-малко са враговете (макар и да са могъщи), толкова по-леко молсеш да се справиш с тях с един замах. А не молсеш ли да ги надвиеш, по-добре веднага да загинеш, отколкото да се мъчиш.
Тираните приличат на децата: и едните и другите най-много от всичко обичат търлсествата, празниците и забавленията. Докато около тебе се веселят, струва ти се, че целият свят е потънал във веселба и целият лсивот е безкраен празник. Няма значение, че след няколко часа или дена бляскави търясества ще настанат тъжни делнични дни, че след краткото преялсдане и преливане ще дойдат глад и мизерия — нека! Освен това за владетеля е винаги по-лесно и по-приятно да достави няколко дена удоволствие на тълпата столични безделници, като слуша хвалбите им, отколкото да нахрани целия народ, който никога не молсе да бъде задоволен и от който се чуват само хули.
Сюлейман на драго сърце прие съвета на майка си и любимата лсена да направят пищна сватба на своята най-малка сестра. Надяваше се, че сватбените тържества ще удавят недоволството на войската от малката плячка и страшните загуби край Родос, мрачното шушукане в Стамбул, разногласията в Дивана, лошите вести от източните провинции и Египет и враждата, която беше се възцарила в харема след изгонването на Махидевран и приблилсаването на Хурем до султана. 1523 година беше тежка навсякъде. В Европа очакваха нов потоп, хората бягаха по планините и се запасяваха с храна, по-богатите си правеха ковчези, надявайки се да преживеят в тях бедата, и макар че астрологът Паоло де Бурго убелсда-ваше папа Климент, че небесните констелации не сочат края на света, земята продължаваше да бъде раздирана от войни, а в небесата бушуваха стихии. На 17 януари 1524 година в катедралата „Свети Петър“ по време на слулсбата, която извършваше сам папата, от колоната се отцепи голям камък и падна в краката на римския първосвещеник; по цяла Европа започнаха ужасни проливни дълсдове.
112
Наместник на пророка. Тук авторът допуска неточност, не султан Сюлейман, а баща му Селим си присвоява званието халиф. — Б. пр.