А сега той оглавяваше величествената процесия по отвеждането на Хатидже в Ибрахимовия дворец. Минаваше по улиците на града в златната карета сякаш между две стени от злато и коприна. Зад него вървяха еничарите и живописно облечените придворни, които носеха големи чаши с шербет и направени от захар дворци със златни украшения, дървета, приказни животни, и цветя — символа на плодовитостта, и малки кипариси. Звучаха стиховете на Саади: „Бъди плодовит като палма или свободен и висок като кипарис.“
В каретата заедно със султана седеше и къносаната булка с брокатена роба, с наметка от самурени кожи, с жълти чизми и ниска шапчица, покрита с воал. Подаръците на падишаха украсяваха челото, ушите, шията, ръцете и нозете й. Седемте скъпоценни подаръка трябваше да символизират седемте сфери на живот, в които ще бъде булката.
Приятели на младоженеца и роднини заставаха да пазят брачната стая от зли духове и магьосници. В спалнята беше приготвена трапеза за младоженците: печена кокошка, тънки гевреци с подправки и една фурма — всеки от двамата трябваше да изяде от нея по половинка, което означаваше единство.
В Ибрахимовия дворец султанът беше посрещнат от първите велможи на държавата, великия мюфтия и учените улеми. Сюлейман седна в залата между великия мюфтия и Шемси ефенди, възпитателя на своя син Мехмед и изказа желание да се проведе научен диспут.
— Учителю — обърна се той към Зембилли, — какво ще кажеш, има ли някаква материя извън пределите на небосвода и звездите?
— Материя — отговори важно мюфтията — се уговорихме да се нарича само онова, което се намира под този небесен свод. Всичко друго — не.
— А какво ще кажеш, учителю — попита още султанът, — има ли зад този свод нещо нематериално?
— Неизбежно — отговори Зембилли. — Понеже видимият свят е ограничен, прието е за негови предели да се смята сводът на сводовете. Следователно трябва да се направи извод, че нещо, което се намира зад пределите на небесния свод, трябва да се различава от онова, което се намира в неговите предели.
— Но ако разумът ни кара да признаем, че съществува нещо материално — попита султанът, — то има ли и то от своя страна предел? И ако има, до какви предели се простира то? Ако пък няма, то по какъв начин безпределното може да се редува?
— Всичко това извънредно много ме вълнува — беше принуден да признае великият мюфтия.
— А кого не го вълнува? — забеляза Сюлейман. — Може би ще ни дойде на помощ почтеният Шемси ефенди?
Издигнат, отстранен и отново издигнат до висотата на възпитател на султанския син, Шемси ефенди се стремеше да прояви пред падишаха цялата дълбочина на знанията си. И макар и да не бе редно да взема думата след като сам великият мюфтия беше отстъпил пред мъдростта на Повелителя на века, той се изкашля, изчисти носа си и като опъваше с кокалестите си колена полите на празничния халат, изрече:
— Всевишният бог с волята си може да събере всички твари, които съставят и този видим, и другия небесен свят, да ги събере заедно и да ги сложи само в крайчеца на една орехова черупка, без да намалява размера на световете и без да увеличава обема на ореха. Ако искаме да разберем цялата безмерност на вселената, трябва да си спомним Хадиса на пророка, който ни показва Ибн ал-Факих114: „Земята се държи на рогата на бик, бикът на риба, рибата на вода, водата на въздуха, въздухът на влагата и с влагата свършва знанието на знаещите.“
По-нататък Шемси ефенди приведе за свое оправдание цитати от Корана за човешкото несъвършенство. От четвъртата сура: „… защото слаб е създаден човек.“ От седемдесетата сура: „… наистина човек е създаден извънредно колеблив…“ От седемнадесетата сура: „… човек е нетърпелив и безразсъден.“ Мюфтията, улемите и всички присъствуващи веднага се изказаха за цитатите: „Точни са, правилни са, съвършени са.“ Султанът милостиво изказа съгласие с единодушното мнение на учените и опасението изчезна от сърцата. Шемси ефенди цъфтеше, а Сюлейман мислеше колко мъдра се оказа султанката Хасеки, като настояваше за отстраняването на този учен глупак, напомнящ за легендарната Мануса от Тарса. Когато злите духове я попитали: „Къде е бил аллах, преди да сътвори небето?“, Мануса, без да й мигне окото, отговорила: „Върху една сияйна риба, която плувала в светлина.“ Шемси ефенди не се объркваше, както и Мануса, но можеше ли такъв човек да учи бъдещия Повелител на века и на какво ли можеше да го научи?
114
Собствено име (син на познавача на законите на шериата; Факих — познавач на шериата). — Б. а.