От виковете можеш да се спасиш само с надвикване. Поражението може да бъде прикрито с триумфално завръщане и пищни тържества в столицата, които да надминават всичко виждано досега. Ето мъдростта на властта!
Макар да знаеше, че никой от владетелите не слуша никога оправдания, все пак разпрати по всички приятелски страни писма, в които пишеше, че беше тръгнал към Виена, за да се види с крал Фердинанд и да поговори по работите на Унгария, но той беше избягал при чехите — и ни вест, ни кост от него.
За поданиците си издаде ферман, в който се хвалеше, че с безкрайното си милосърдие беше помилвал обсадения град, като беше отхвърлил предложението му да се предаде, и по този начин се беше върнал с триумф и чиста съвест. Навярно преди срещата със Стамбул и с любимата султанка, спомняйки си нейните пречисти очи, сам искаше да се пречисти поне в своите султански писания и поне за миг да повярва, че може да запази чиста съвестта си, когато ръцете му са до лакът в кръв. Но спомняйки си за Хурем и очаквайки с нетърпение близката среща, вече не беше султан, а се превърна в замисления поет Мухиби, във влюбения Меджнун147, а у влюбените само сърцето е в кръв.
Денем и нощем кипеше голяма подготовка. Сушеха тъпани и знамена, намотаваха чалми, чистеха конете, поправяха поясите, изваждаха скритите скъпоценности, окачваха по себе си скъпо оръжие, кичеха се, издокарваха се, гиздеха се. В Стамбул шумоляха коприните, опънати край улиците, по които трябваше да премине султанът и където щяха да стъпят копитата на конете му, хвърляха цветя и застилаха килими, в джамиите се молеха за славата на ислямското оръжие, над Босфора гърмяха топове. Когато победоносната войска влизаше през вратите на столицата, медните еничар-ски тъпани думкаха, ечаха барабаните, тълпите крещяха — за първи път Сюлейман влизаше в Стамбул с такава тържественост и смайваше не с победата си, а с блясъка и силата на своята власт, с непристъпността и величието си.
Той влезе на кон и в градините на харема, само че го съпровождаха вече не блестящите везири и военачалници, а пеши евнуси, и насреща му излизаха не сановници и мъдри служители на бога, а валиде ханъм и султанката Хасеки с кожи — едната с бели, другата с червени руски самури, и макар зимният стамбулски ден да беше мрачен и глинестата земя в градините да беше разкаляна от дъждовете, върху калта беше просната дълга пътека от бяло лионско сукно, изпратено от крал Франсоа, и султанът, слизайки от коня, стъпи от едната страна на това сукно, а от другата срещу него идваха валиде ханъм и първата жена Хурем Хасеки. Произнесоха се само тържествени приветствени слова и нищо повече, понеже наоколо гъмжеше от евнуси и слуги и всяка изречена тук дума би полетяла още днес по цял Стамбул.
Макар че обикновено султанът обядваше сам или с везирите и великия мюфтия, този ден той изяви желание да обядва с валиде ханъм и Хурем и отново не се каза нищо излишно, валиде ханъм упорито стискаше тъмните си устни, неохотно пропускайки през тях по няколко думи, а султанката не беше наежена, от което той така се боеше, седеше мила и приветлива. Хвърляше към султана едва доловими бързи погледи — крадешком, навеждайки се над яденето, та валиде ханъм още повече стискаше изваяните си устни, сякаш искаше да каже на своя син, че у тази жена няма никакви добродетели, а ако е имало някога, те отдавна са опетнени с безсрамие. Сюлейман нямаше търпение да дочака кога ще може да остане насаме с Роксолана и същевременно се боеше от този миг, защото тя беше единственият човек тук, от когото можеше да чуе тежки укори и за неуспешния си поход, и за всичко, извършено по земите, дето беше минал неговият кон, и най-вече — за Ибрахим. Който знае какво е власт, той знае също и какво е страх.
И отново страховете му бяха напразни, понеже Роксолана както винаги отгатна мислите му и бърбореше за децата, за жегата в Стамбул, за това с какво нетърпение го очаквала. Младото й тяло беше зажадняло за мъжка милувка, беше го чакала дълги месеци нетърпеливо от този безкраен поход.
— Приготвил съм ти подарък, достоен за вечността — важно промълви той.
— Малко ли безценни подаръци имам от вас, мой повелителю?
— Но такъв още не си имала. И никой не е виждал нищо подобно. Ще уредим тържествен сюнет148 за нашите синове. Цял Стамбул ще дойде на този голям празник. И посланиците на чуждите владетели. Целият османски свят.