— Баязид е още малък за обрязване, ваше величество.
— Ще вземем Мустафа, Мехмед и Селим.
— И Мустафа?
— Той е моят най-голям син.
— И вие ще го провъзгласите за наследник на престола? А моите деца ще ги удушат като котенца? Тогава по-добре да ги бях удушила в люлката, отколкото сега така да се мъчат!
Тя заплака, но султанът се засмя на сълзите й.
— Никой няма да посмее да закачи с пръст нито един от синовете ми до моята смърт. Всички престолонаследници ще живеят дълго и щастливо и ще вкусят от всички наслади на този свят, докато съм султан. Освен това още нямам намерение да назова своя наследник. Когато Мехмед Завоевателя е заповядал за благото на държавата властта да се предава на най-достойния, не е имал пред вид най-големия. Най-достоен може да бъде и най-малкият. Затова да растат спокойно, без да знаят съперничество, необременени от мисълта за тежкото бъдеще и неизбежността.
Но Роксолана не се успокои.
— Е, добре. Но нали на сюнета ще повикате й черкезката, понеже е майка на Мустафа?
— Тя е скрита от очите ми завинаги. На този славен сюнет ще бъдат допуснати само султанката, султанската майка и султанските сестри.
— Владетелю мой, толкова дълго не сме се виждали и сега говорим не за любов, а за работа! Това може да бъде простено на мъжа, но на жената — никога!
Той й беше благодарен за тези думи, но не се стърпя да не добави:
— Подготовката за великия празник ще започне още утре. Половин година в Стамбул непрекъснато се говореше за предстоящия сюнет. Шум, молитви, покани към чуждестранни посланици, строителство, приготовления. Позорът край Виена беше забравен, убитите не се споменаваха, не ставаше дума и за гладните, бедните и нещастните. Стамбул очакваше сюнета! Султанът определи деня на сюнета: през втория месец джемази149, точно тридесет дена след първия джемази — деня на превземането на Константинопол от Завоевателя.
Шестте месеца минаха под знака на сюнета на султанските синове. Всъщност за самите синове не мислеше никой, за тях забравиха веднага, а всеки си правеше сметката как да попадне на тържествата, как да се промъкне някак, да се закачи поне с пръст. Султанът свикваше Дивана, съветваше се, даваше наставления, наблюдаваше лично строителството. Разпращаха се писма. Приемаха се посланици. Скендер челеби заедно с Грити и Ибрахим измисляха и изтръгваха допълнителни данъци за сюнета. По пазарите глашатаите викаха всеки ден за наближаване на сюнета. По къщите обикаляха жени и канеха за тържеството. Астролозите уверяваха, че констелацията на звездите благоприятствува за успешното провеждане на великия празник. Поетите предварително пишеха касиди и подражания по поемите на своите прославени предшественици. Неуморими подмазвачи, алчни рушветчии, пройдохи и главорези се въртяха около султанския трон, използвайки удобния случай, за да влязат под кожата на падишаха, прославяйки неговата мъдрост, великодушие, щедрост и държавнически разум. Стамбул-ските тълпи, които предвкусваха предварително щедрите угощения, очакващи ги на сюнета, прославяха Сюлейман, изразяваха бурно любовта си към султана и му благодаряха за грижата и вниманието към простия народ, макар че после щяха да пресмятат разходите, както след сватбата на Ибрахим, и да проклинат прахосничеството и безсмисленото разточителство.
Неимоверен размах, нещо сякаш от буйството на природата, от безкрайната степна шир и нищо общо с бедняшкия чергарски бит. Висок вкус и в същото време дивотия. Блясъкът и разкошът на италианските градове и хилядолетната изисканост на Константинопол, а заедно с това източните багри и звуци, необуздаността — всичко се сливаше в невиждана още от света тържественост, с приготовленията за която бяха заети държавни люде и блюдолизци, чуждоземни майстори и служители на бога, прославени строители и прости черноработници, наемни викачи и примитивни готованци.
На Атмейдан Коджа Синан издигаше султански трон, поставен върху лазуритови стълбове, докарани от Египет. Над престола трябваше да бъде опънат златен балдахин, а стените да бъдат от най-скъпите тъкани в света, подът застлан с най-тънките килими. Сюлейман ходи няколко пъти до Атмейдан, като вземаше със себе си Роксолана, показваше й как върви строежът, разказваше й как в подножието на неговия трон ще бъдат опънати безброй разноцветни копринени шатри за най-високите особи на царството, и сред тях, най-близко до престола — златни шатри за нея, за вали-де ханъм и султанските сестри, понеже той беше решил да наруши обичая, според който на жените е забранено да бъдат на сюнета заедно с мъжете, и искаше да направи така, че това тържество да донесе радост преди всичко на нея, Хурем.