Ибрахим се разсмя пиянски:
— Че как ще разбереш, като си турчин!
— С търговеца е свършено, сега само ти можеш да ми кажеш…
— Какво да ти казвам? — нехайно махна с ръка гъркът, доли-вайки на Сюлейман вино. — Какво да ти казвам? Било, каквото било. Всички са мъртви. Няма ни един свидетел. Нито валиде ханъм, нито Грити, нито този стар мошеник. Синам ага се казваше. Платих на този негодник луди пари. Сега виждам — не напразно. Робинята стана султанка.
— Коя робиня? — пребледнявайки, попита Сюлейман. — За кого говориш?
— За султанката Хасеки. За Роксолана. Ами ние с Грити я нарекохме така — и тръгна по целия свят. Исках я за себе си, но как да я сложа в постелята. Само ребра. И за да не пропаднат парите, реших да я подаря в твоя харем. Валиде ханъм я прие.
Султанът скочи на крака и се изправи пред Ибрахим, лицето му потъмня така заплашително, че гъркът трябваше да се опомни, но опиянението, а още повече навярно неговата наглост го бяха направили сляп.
— Как смееш да говориш така за султанката? — бавно изрече Сюлейман, пристъпвайки към Ибрахим, който нехайно се беше излегнал на възглавниците. — Тя е майка на моите деца и нейното добро име струва несравнимо повече не само от твоята, но дори и от моята собствена смърт.
— Ти, турчине! — засмя се Ибрахим. — Искаш да умреш за тази нищожна робиня, за тази вещица? Да не си откачил съвсем? Поне да имаше за какво! Видях я гола — не събуди у мене нищо мъжко. А ти…
Не се доизказа. Султанът плесна с ръце и в стаята веднага нахлуха няколко дилсизи. Като знаеше колко бързо действуват немите, Ибрахим също скочи от мястото си, скривайки се зад султана, и като пребледня още повече от обикновено, зашепна:
— Ваше величество, мой падишах, но това беше само шега, това…
— Хванете го! — викна султанът, отдръпвайки се от своя любимец.
— А-а, мене ли да хванат? — скръцна с острите си зъби Ибрахим. — Мене, великия везир? Само да посмеете! Никой да не е посегнал!
Дилсизите пристъпваха мълчаливо към него. Той бързо се дръпна към стената, притисна гръб към фреските на Белини и замахна с обсипания си със скъпоценни камъни кинжал.
— Султане, опомни се! Мой повелителю! Но аз съм вашият макбул, мергуб, махбуб!153
— Ще бъдеш мактул!154 — извика с изкривено от ярост лице Сюлейман. — Свършвайте с този предател.
— Не приближавай! — засъска гъркът към немите. — Ще ви изколя всичките! Заедно с вашия султан!
Един от дилсизите, жилав черен исполин, светкавично замахна с ятагана, хвърли го и прикова с него Ибрахим към стената като пеперуда с игла. Кинжалът падна от ръцете на гърка.
Той погледна към стената, сякаш не вярваше, че неговата кръв беше изпръскала рисунките на италианеца, и прошепна:
— Сюлеймане, умирам. Моята кръв…
Немите се спуснаха към него, дръпнаха го от стената, коприненият шнур стегна шията му.
Султанът мълчаливо излезе от покоите. Разбуди Роксолана, не позволи да запалят светлина, седна на възглавниците така, че сиянието на мартенската нощ да не пада през разноцветните стъкла върху лицето му и сподавено промълви:
— Ибрахим е убит.
— Как? Къде? От кого?
— От мене.
Стана й страшно и леко.
— И какво ще стане сега?
— Нищо. Нима ти не си с мене?
Кой знае защо й дойдоха на ум отдавна прочетени думи. Още през детството: „Който победи, не ще бъде крив за другата смърт.“ Но не ги каза на султана. Мълчеше. Той помоли:
— Ела при мен.
И тя отиде. При кого ли би могла да иде на този свят?
Тялото на Ибрахим беше заровено в двора на дервишкото теке на Галата. На гроба нямаше никакъв знак освен едно дърво, което растеше наблизо.
Дворецът на бившия велик везир на Атмейдан беше превърнат в училище за млади енйчари. Градините му на Златния рог станаха място за разходки на стамбулци. Имуществото му беше предадено на държавата. От алчния грък остана огромно наследство. Над осемстотин селски имота и чифлика, около петстотин воденици, два милиона дуката, без да се броят златните и сребърните кюлчета, тридесет и два големи диаманта на стойност единадесет милиона аспри, безброй скъпоценни камъни, пет хиляди богато везани кафтани, осем хиляди чалми, около сто хиляди шапки, украсени с чисто злато, две хиляди ризници, две хиляди позлатени щитове, около сто хиляди седла със злато и скъпоценни камъни, две хиляди шлемове, сто и тридесет чифта златни шпори, седемстотин и шестдесет саби в скъпоценни ножници, хиляда копия, осемстотин корана в златна подвързия с диаманти и множество скъпоценни камъни, хиляда и седемстотин роби и робини, две хиляди коне, хиляда и сто камили.