След смъртта на Аяс паша велик везир стана Лютфи паша. Истински османец, освен това султански зет, той имаше предимство и пред осемдесетгодишния евнух Сюлейман паша, и пред ново-изпечения везир Рустем паша, и пред Хюсрев паша, довчерашен румелийски бейлербей. Всички освен Лютфи паша бяха роби, чужденци-еджнеби, хора непълноценни и случайни.
И изведнъж — сватба на Рустем паша със султанската дъщеря Михримах, и в Дивана станаха двама царски зетьове.
Лютфи паша, дали насъскван от жена си Хатидже, или пък без ничие въздействие, въпреки доста острия си ум, пламна от желание да надмине Рустем паша, който току-що бе дошъл от далечния Диарбекир и се бе гмурнал така решително в недрата на Стамбул, при това с голи ръце, че когато бе изплувал, в ръцете му бе султанската дъщеря.
Лютфи паша приписваше на Рустем качества, каквито той никога не бе имал. Отначало Рустем съвсем не бе воден от намерението да се издигне, да изскочи на върха, а просто следваше навика си, възникнал през няколкогодишното пребиваване в далечния санджак, пълен с непокорни племена. Там винаги нещо клокочеше, гореше, бунтуваше се и въставаше. И младият санджакбей, проклинайки всичко на света, вземаше своите главорези и препускаше натам, където имаше най-голяма бъркотия. Когато дойде в Стамбул и видя пожара, хвърли се в него, без да мисли, без и през ума му да минава, че ще излезе от огъня и пламъка не само със султанска похвала, но и със султанската дъщеря.
Великият везир Лютфи паша с цялата му присъща несдържаност както в разумните, така и в безразсъдните неща, се потопи в тъмните дебри на столицата, измествайки и главния кадия на Стамбул, който наблюдаваше реда в града, и управителя на румелийския бейлербей, надзираващ дейността на кадията. Мюсюлманската душа на великия везир се ужаси от зрелището на стамбулските вертепи. На Дивана Лютфи паша вдигнал ръце, викаше:
— О шериат! О вяра!
Той беше открил, че шериатът се нарушава постоянно, навсякъде и злоумишлено. В махалата Коджа Нишанджъ варяха питие, с което правоверните се опиваха. В Саматия имаше цяла улица Шарап Сокак, където безсрамни танцувачки приканваха правоверните в пивниците, а там тайно се продаваха камъз163 и арак164 и между пияниците — о аллах! — от сутрин до вечер се шляеха безпътни жени!
Рустем паша открито се подиграваше на това престараване. Трябва да си сетен глупак, за да поучаваш султана само защото си женен за неговата сестра. Със султана няма роднинство. Опичай си ума. Всички знаеха, че буза се вари открай време, затова бузниците бяха разрешени от султана и беше назначен шехир субаши да ги наблюдава. Знаеха, че по Стамбул разкарват тулуми с вино, което имаха право да пият и продават само друговерците, заплащайки на султана специален данък. А щом човек плаща данък и укрепва държавата, ползата от него е по-голяма, отколкото от везира, дето реже клона, върху който седи.
Лютфи паша беснееше не само в Дивана. В Стамбул настана истински ад. Корабите, които докарваха вино от Морея и Кандия, бяха изгаряни заедно с екипажите. В гърлата на пияниците изливаха разтопено олово. Неверните жени биваха хвърляни зашити в кожени мехове в Босфора. Мъжете, уличени в прелюбодеяние, се убиваха без съд. В усърдието си Лютфи паша стигна чак дотам, че състави списък на най-прочутите уличници в Стамбул и го предаде на султана. Сюлейман не вярваше на очите си. Как смее този човек да безпокои светлите очи на падишаха с някакви си низки имена? Гневът и презрението на султана бяха толкова големи, че той дори не искаше да види великия везир, а предаде на Хатидже да укроти мъжа си. И тогава Лютфи паша се бе нахвърлил с юмруци върху султанската сестра така, че евнусите насила го бяха измъкнали.
На Дивана държавният печат бе отнет от Лютфи паша и предаден на евнуха Сюлейман паша. Рустем стана втори везир. Лютфи беше изпратен на вечно заточение. Хатидже отново беше нещо като вдовица или разведена.
Така в Дивана остана само един султански зет и оттогава никой не наричаше Рустем зад гърба му иначе освен дамат — зетят. Велможите, еничарите и простолюдието го ненавиждаха така, както някога ненавиждаха Роксолана, приписвайки й разни магии. Сега за зъл магьосник смятаха този довчерашен коняр. Не го обичаха, но се бояха, понеже той не щадеше никого и тежко и горко на онзи, който попаднеше на езика на Рустем. Този човек не знаеше какво е добро, не признаваше милост, не вярваше в красотата, а може би и в бога, защото бе имал работа само с дяволи.
Султанът някога обядваше най-често само с Ибрахим и везирите, после с Хасеки, а сега започна да урежда обеди със султан-ката, на които всеки път поканваше някой от приближените. По този повод всички придворни трябваше да се събират пред вратата на залата за приеми — великите мъже в държавата се тълпяха в тясното преддверие, като се настъпваха един друг по краката, сумтяха, тихо се ругаеха и се обливаха в студена пот от страх. Главният евнух извикваше имената на едни или други щастливци, а след това с трясък затваряше вратата под носа на останалите. Дори везирите не бяха извиквани всички — някои от тях все бяха оставяни зад вратата.