Потопяваше се в бушуващото море на анадолските чергарски племена — юруците, учудваше се на броя и многообразието им, от което ти се замайва главата. Калач, канглъ, кайч, баят, алкаевли, язър, дудурга, афшар, къзък, бейдили, каргън, байъндър, печениг, чавундур, бюгдуз, каник и още — тава, чапни, салор, караевли — хора без земя и дом, на които бе забранено да спират за по-дълго от три дни, да заемат клисури и планински проходи, да яздят, да препасват меч и да имат огнестрелно оръжие. Те бяха преследвани, заставяха ги да работят в рудниците и по изграждането на светините на Стамбул и Едирне, в строителството и ремонта на укрепления. Юрукът винаги е бил смятан за безплатна работна сила, него дори не го хранеха, понеже той беше длъжен сам да си носи храна за половин година и само понякога му даваха по две малки хлебчета на ден. Непокорните биваха убивани, а великият мюфтия издаваше фетви, които позволяваха юруците да се убиват също както неверниците, и това се смяташе за богоугодно дело на този и на онзи свят. Вождовете на разбунтувалите се племена се изпращаха на островите, където умираха от тъга по свободните степи, камилите, конете и овцете.
Вечно гладни, юруците на драго сърце отиваха със султана да покоряват света, понеже поне край смъртта се наяждаха до-насита. След това отново се връщаха в каменните пустини, като носеха понякога в кожените си торби награбено злато, но най-често бяха с празни ръце и отново преброждаха безкрайните пътища, гълтайки бялата прах, която се стелеше по тях вече хилядолетия. Бяха излезли от белите пустини, които никога не можеха да забравят, и смъртта за тях винаги си оставаше бяла като далечните пустини от тяхното минало. Бяла смърт по белите пътища като тази скръбна носилка с останките на шехзаде Джихангир, който един юрушки оджак168 предаваше с мълчалива почит на друг, едно племе — на друго.
Старинни къшли, останки от каменни кошари, бодливи храсталаци, корени от изпепелени от слънцето треви, напечени камъни — и над всичко това ветрове, които не стихваха тук комай от сътворението на света.
За Баязид разпъваха шатра, ала шехзадето искаше да надникне в жилището на юрука и на уседналия селянин.
Изнежени едва ли не като жени, стамбулските сановници, придружаващи шехзадето, изпълнявайки угоднически всички негови прищевки, спираха погнусени пред мръсните кирпичени коптори и не смееха дори да надзърнат в отверстието, откъдето удряше остър мирис на животни или смрадлив дим от тор. Пръскаха балсами, извръщаха носове и недоволно шушукаха. А Баязид не се плашеше от нищо, потъваше в тъмнината на това първобитно жилище и слушаше гостоприемното обръщение на стопанина, чиято реч нямаше нищо общо със стамбулската, тъй като пазеше още своята първобитност и грубост, и в която думите връхлитаха една върху друга като камъни в планински поток. Тук нямаше нищо излишно. Коптор от глина, слама и тор. Отдолу — хората и козите, отгоре — килерче за припаси. Два отвора. Единият служи за врата, другият — за прозорец. Огнището е по средата и димът може да излиза от който и да е отвор, а може да остава и вътре — така е по-топло. Върху пръстения под — сламена рогозка, на дървен одър до стената вълнени дюшеци и памучни юргани, небоядисан дървен сандък, няколко бакърени съдини, каменна кана за вода — и това е цялото имущество. А какво му трябва на човека? Да поддържа огъня в огнището, да има вода и постеля, спокойствие и подслон, о аллах!
Гробищата са редом, виждат се от всеки коптор — сякаш напомнят за неизбежността. Камъните, поставени до главата и краката на покойниците, са се изтрили от времето — свидетелство или за напразната човешка суета, или за равнодушието пред съдбата, или за великото спокойствие на живота, което проверява и измерва своята сила с единствена мярка — смъртта.
Мъката започва тук още от раждането. Може би затова в облеклото има толкова много черно и само сегиз-тогиз като изблик на кръв се мярка червено и цъфти като вечния цвят на живота и непокорството. Ритъмът на живота се определя от смяната на годишните времена, от времето и стихиите, пресмятането на времето става от едно събитие до друго: лавина, наводнение, мор по добитъка, ухапване от змия, нападение на разбойници и война, война, война.