— Има ли ги някъде записани?
— Да, ваше величество. При султан Баязид Ахмед Харави е преписал с писмото талик цял диван на Несими. Намерих ръкописа в това книгохранилище.
— Защо тук никога не са ми давали да чета тези стихове? Мислех, че съм изчела всички поети.
— Моя султанке, давали са ви само ръкописите, загърнати с коприна, тоест най-ценните. Диванът на Несими се пази незагър-нат, както всичко малоценно.
— Но нали твърдите, че е велик поет?
— Моя султанке, молсете да се убедите в това, ако позволите на вашия роб Латифи да прочете още нещо.
— Четете — заповяда тя.
Старецът започна да чете нещо, от което душата на Роксолана трепна. Никога не бе чувала подобни стихове и дори не бе помисляла, че човек молсе да напише подобно нещо.
Латифи се задъхваше, докато четеше стиховете.
— Каква е съдбата на Несими? — попита Роксолана.
— Убит е за вероотстъпничество, ваше величество.
— Кога и как?
— Преди сто и тридесет години в Халеб. Султанът на Египет заповядал да одерат кожата на Несими и да изложат тялото му седем дена на показ в Халеб, освен това да отсекат ръцете и краката му и да ги изпратят на Алибек Ибн Зулхадар и брат му Настрадин, които Несими бил също отклонил от пътя със стиховете си. За смъртта на Несими се разказва в арабския източник „Кунуз аз захаб“. Авторът пише там, че макар Несими да е бил гяурин и вероотстъпник, но более прости, говори се, че имал много изтънчени стихове.
— Значи, и неговите, палачи не са се съмнявали във величието му?
— В това няма съмнение, моя султанке. Но може ли той да бъде смятан за османец? Той е родом от Шемаха, това е азърбайджанска земя и хората, които живеят в нея, я наричат „огнена“, защото там на много места от недрата изригна огън и никой не молсе да каже кога е започнало това нещо, защо става така и кога ще свърши. В долините меледу планините има плодородни градини и лозя, нарови и орехови гори, а градовете открай време са прочути с такива изкусни занаятчии, че с тях не могат да се сравняват дори мъдрите арменци. В тази земя се е родил несравнимият Низами и много още поети. Молсе би те са се раждали, за да оплакват съдбата й, понелсе богатството винаги привлича завоеватели. Така е станало и с Азърбайдлсан. По времето на Несими земята му станала плячка на жестокия Тимур. Властелинът на света разрушил и унищолсил всичко, но човешкият дух се оказал много по-могъщ от силата на орълшето. Тебризкият поет и философ Фазлулах Иаими, сякаш отричайки царящата в света омраза, е написал няколко книги за човешкото величие, сред които и книгата за любовта „Махаббат наме“, където поставя човека на мястото на бога. Учениците на Фазлулах се наричали хуруфити.
— Чувала съм за хуруфитите — отбеляза Роксолана.
— И Несими е станал хуруфит. Наричал се е Имадедин, но е взел името Несими, по арабски „душа“, „неясен ветрец“, което би трябвало да означава човек сърдечен, чувствителен. По заповед на Мираншах, сина на Тимур, Фазлулах бил убит, а учениците му се пръснали по света преследвани. Несими също бил принуден да избяга от родните места. Дълги години, представяйки се ту за камилар в керван, ту за търговец, той странствувал под чуледо име по османските градове. Бил е и в Ирак, и в Сирия, бедствувал тежко без подслон и спокойствие, но навсякъде носел словото си, с което прославял човека. В Халеб го сполетяла нечовешка смърт, но умирайки, той упорито повтарял: „Ана ал хак!“ — „Аз съм истината! Аз съм бог!“
Много легенди има за този поет. В една от тях, изтъкана сякаш от сълзи, любов и мъка, се разказва, че на сутринта след страшното убийство излязъл лсив и през седемте врати на Халеб с одраната кожа в ръцете, произнасяйки: „Гледайте нещастния поет, кожата му одират, а той не плаче!“
— Нима подобно мъжество не молсе да разпали османския дух? — попита султанката.
— Станало е вече обичай името му да не се произнася сред правоверните, ваше величество.
— Нима никой от правоверните не се е увличал от стиховете на Несими?
— От тях е бил във възторг великият Алишер Навои, а несравнимият Фузули, на когото падишахът Сюлейман, влизайки в Багдад дари берат170, се осмели дори да напише назире по газелите на Несими.
И Латифи отново прочете негови стихове: