— Защо панът ми разказва това? — възмути се князът.
— Ами за всеки случай — безгрижно подхвърли Хасан. Пред втората врата на княза му взеха сабята и лъка, двама черни великани го хванаха яко под мишниците и го поведоха в двора с чинарите и кипарисите, изпълнен с вкусен дим от султанските кухни и дива музика, която звучеше през цялото време, докато князът вървеше с не особено учтивия си придружител към третата врата Бабус Саадет — Вратата на блаженството, която не престъпваше никой друг освен султана и неговите приближени.
Залата за приеми беше веднага зад третата врата. Княза почти го внесоха там и той се озова в някакъв златист полумрак пред широк трон, подобен на канапе, също с блясък на тъмно злато. Над трона под сводестия таван с чудновати арабески имаше зла-тисточервен балдахин, от който на златен шнур се спускаше огромен кървавочервен рубин, пробляскващ с хищна враждебност като живо същество, а под този рубин на широкия трон, красиво и изискано загърната със скъпи тъкани, обсипана с диаманти, цялата в зелено сияние на невиждани изумруди, седеше дребна жена с приветлива усмивка върху миловидното си лице и от нея се излъчваше такава доброта, че хитрият княз дори започна да се съмнява дали са го довели където трябва и като че понечи да върви някъде по-нататък, но беше доста безцеремонно поставен там, където трябваше да стои, а веднага след това приведен в такъв поклон, че можеше да вижда само червените си сахтиянови ботуши.
Роксолана неволно трепна, когато видя този човек в червен кунтуш171 със златни копчета, с добре гледано лице, с огнени очи. Байда! Все едно онзи същият неразумен казак, който загина преди десет години заради нейното още по-голямо неблагоразумие. Каква прилика! Само че този е по-стар и с твърде богато облекло, а и погледът му е някак си лукав, та дори е неприятно да го гледаш. Затова след като превъзмогна първия трепет на сърцето си, султанката вече не пречеше на евнусите да издевателствуват над ясно-велможния пришълец, давайки му възможност да изпие докрай чашата на унижението и позора, които очакват всеки продажник.
Обаче князът очевидно не бе особено обезкуражен от унизителната церемония, на която бе подложен; щом застана на колене, веднага ококори черните си блестящи като на куче очи и промълви със сочен глас:
— Падам в нозете на великата султанка!
Тя нямаше навик да държи хората пред себе си на колене и вече понечи да му заповяда да се изправи и да се чувствува свободно, но каза съвсем друго:
— Кой сте вие? Разкажете за себе си.
— Димитър Корибут съм, княз Вишневецки. Родът ми води началото си от самия свети Владимир, който е покръстил Рус, ваше величество.
— Толкова далеко? — учуди се Роксолана. — Нима може човек да проследи корените си до такава древност?
Раменете и цялата фигура на княза потрепнаха.
— Ваше величество, хората с низко потекло не биха могли да направят това, но благородните хора могат да виждат векове назад!
— Назад не е напред — меко отбеляза султанката. — Понеже кой може да знае какво го чака утре или дори днес до залез слънце.
Намекът беше доста мрачен особено при спомена за чешмата, на която мият главите, преди да ги отсекат, и за плоския камък, на който след това нареждат тези глави, като че са гърнета за сушене. Но султанката веднага прехвърли разговора на друго, та князът да не долови в думите й никаква заплаха.
— Добре ли ви приемат в нашата столица? — попита тя.
— Благодаря, ваше величество — кимна с кръглата си глава князът. — Изпитах любезността и на кримския хан, васал на великия султан, от внимание съм стоплен и във вашата прославена столица, където имам свой двор, свои верни хора и помощници и всичко необходимо, за да поддържам престижа си.
— Казаха ми, че искате да служите на великия султан?
— Да, моя султанке.
— Нима смятате, че султанът има малко верни слуги? Вишневецки отново трепна и изпъчи гърди.
— Но не такива като мене, ваше величество!
— Какво имате предвид? — заинтересува се тя.
— Аз съм високо ценен и от самия полски крал Зигмунд Август, и от московския цар Иван, ваше величество!
— Достатъчно ли е това, за да се изправи човек пред великия падишах?
— Аз имам и нещо, което няма никой друг, моя султанке.
— А какво точно има светлият княз?
— Държа цяла Украйна в тази си ръка!
И той замахна с дясната си ръка, а Роксолана забеляза, че ръкавът на кунтуша му е обшит по края с едри перли като на жена.