Султанът, сякаш усетил душевните терзания на Роксолана, се раздвижи, стараейки се да прояви внимание към султанката, и повтори думите от последното си писмо до нея:
— Целувам въздуха около теб, Хурем!
Младият поет Бакъ, пробивайки плътната стена от прочути и уважавани стихотворци, гръмко произнесе приветствена касида в чест на Сюлейман:
Сиянието слънчево обви света във свила, пролетта за свой султан провъзгласило.
— Вашият везир Рустем ви е приготвил посрещане, мой падишах — каза Роксолана. — Стамбул иска да покаже на своя велик султан всичко, което прави и с което живее под вашата благословена власт.
Султанът не попита къде е Рустем, защо не излезе да го поздрави, отново застина в златната си неподвижност и започна вяло да съзерцава с повехналите си очи безкрайните човешки потоци, течащи покрай златната беседка от всички страни, из-блъсквайки дори султанските пазители и приближавайки се до падишаха на нежелателно и опасно разстояние.
Рустем не го виждаше никой и никой не знаеше къде е, но във всичко се чувствуваше неговата ръка, султанският зет невидимо насочваше всички тези могъщи потоци. Над хиляда стамбулски цехове и гилдии минаваха покрай султана, стараейки се да покажат всичко, което можеха да правят, и стремейки се да надминат един друг по облекло, изобретателност, многобройност и дързост. Всички задруги и занаятчийници минаваха пеша или пък ги возеха на широки платформи, където се бяха разположили със сечивата си и с голям шум изпълняваха своята работа. Дърводелците правеха дървени къщи. Зидарите изграждаха каменни стени. Дърварите теглеха цели дървета. Бояджиите разтваряха вар и си белосваха лицата. Майсторите на играчки от Еюб173 показваха хиляди залъгалки за деца. В тяхната процесия много брадати мъже бяха облечени ту като деца, ту като бавачки. Брадатите мъже плачеха, искайки играчки, или пък се забавляваха със свирки.
Гръцките кожари бяха образували отделна колона. Те бяха си сложили кожени шапки, мечи кожи, кожени панталони. Други се бяха покрили с кожи на лъвове, леопарди и вълци, а на главите си имаха самурени калпаци. Някои се бяха облекли като диваци и имаха ужасяващ вид.
Лекарите минаваха, като печаха хляб и хвърляха в тълпата меки питки. Те бяха приготвили огромни краваи като кубета на джамии, посипани отгоре със сусам и кимион, които караха на огромни каруци, теглени от биволи.
Всички тези еснафи минаваха пред беседката на султана, показвайки хиляди остроумни изобретения, които бе невъзможно да се опишат. След тях вървяха техните шейхове със слугите, които свиреха турски мелодии. Биеха тъпани, писукаха зурни, свиреха флейти, дрънчаха сазове. Викове и вопли, безкрайни потоци пощурял от теснотията и жегата народ, ругатни, смрад от животни — коне, волове, биволи, камили, магарета, мулета — мръсотия, блъсканица, озверение. Верните еничари и личната охрана на султана едва се справяха с тълпите, като се мъчеха да не пускат близо до падишаха този пощурял народ, който от силна любов можеше да задуши своя повелител. Роксолана гледаше с омраза тези, които обграждаха плътно тяхната беседка, баялдисалите от жегата и богатите премени султански приближени. Лицата на везирите, велможите и имамите имаха нескрит отпечатък на угодничество пред султана и зверска омраза към всички по-нискостоящи.
Капитаните на каравели, галеони и други плавателни съдове след като дадоха троен салют край дворцовия нос, където преди това слезе Сюлейман, изкараха на брега стотици малки съдове и лодки. Момчета, облечени в сърма, прислужваха на стопаните на корабите и разнасяха напитки. Навсякъде свиреха музиканти. Мачтите и веслата бяха украсени с перли и скъпоценни камъни. Ветрилата бяха направени от скъпи тъкани и муселин със златни и сребърни нишки. А на върха на всяка мачта седяха по две момчета, които свиреха мелодии от Силистрия. Като приближиха султанската беседка, капитаните срещнаха няколко кораба на „неверници“ и влязоха в бой с тях. От изстрелите на топовете небето и всичко наоколо потъна в дим. Накрая мюсюлманите победиха. Те се нахвърлиха върху корабите на „неверниците“ и взеха плячка — прекрасни франкски момчета — и ги отведоха от брадатите „гяури“, които оковаха във верига. След това спуснаха знамената с кръстове на корабите на „неверниците“ и повлякоха пленените кораби зад кърмата на своите.