Мълчаливо се разотишли по планините си, а Баязид, като изпратил главата на самозванеца, заминал за Едирне да чака помилване от Стамбул. Вместо помилване му бе отредена Амасия.
За да утеши поне малко любимия си син, Роксолана писа на Баязид, че Амасия се слави с ябълките си. Би могла да добави: и със смърт.
Когато си спомняше названието на този далечен град, изтръпваше. Защо Баязид не остана в Рогатин, когато го изпрати там още малък? И защо не го изпрати с Хасан повторно в своята земя? Може би щеше да се запилее там като Хасан, за когото няма никакви вести вече три години.
ДНЕПЪР
А Хасан лежеше на днепърския бряг (или може би край днепърската вода?) и червеното слънце, което залязваше зад камъша, печално озаряваше лицето и кръвта му.
Днепър течеше неспирно край него към морето, водата плуваше, земята плуваше и Хасан също плуваше бавно и непрестанно и му се струваше, че седи с дяк178 Матвей Иванович на покритата с червено московско сукно пейка, а тяхната ладия навлиза в свободни води, веслата играят в слънчевите лъчи и младите гребци, свалили па-муклиените си кафтани и останали само по ризи, дружно пеят:
Ще ида, ще ида, в Цариград ще ида, ще пробия, ще пробия с копие стената, ще отмъкна, ще отмъкна буре пари от хазната, ще измъкна, ще измъкна шуба най-богата!
Земьо родна! Виждам те щедра и цветуща, виждам степите ти широки и реките, пълни със спокойствие и печал, виждам твоите лебедови изгреви след нощта и горите ти, трепкащи като птичи крила, и небето ти високо като усмивката на моята майка, която аз не помня. Загубил бе чет на дните и месеците ту при полския крал, ту при московския цар, сред снеговете и мразовете. Дали си спомня още за него онази нещастна знатна жена, която го изпрати в това безнадеждно пътуване?
При краля той така и не успя да направи нещо. Може и да му вярваха, но всички негови молби и увещания посрещаха само с почтителна усмивка. Значи, вече три години султанът се бие с шаха и е изтощен докрай? Скоро всички народи ще въздъхнат с облекчение. Не желае ли пан посланикът да вземе участие в лова за зубри? Това е такова рядко развлечение! Империята е отслабена? Стам-бул е без войска, а крайните санджаци са объркани и уплашени? Това би било от голяма полза за християнския свят. А не иска ли пан посланикът да направи малка разходка до имението на първия архиепископ? След това пътешествие той имаше какво да разкаже в Стамбул.
Ето как се отнасяха с него. Можеха да го държат така и до края на света, а той се терзаеше душевно и със страх си мислеше: какво ще занесе на тази, която го изпрати? Би склонил изобщо да не се връща, отколкото да се изправи пред нея с празни ръце и с празни слова.
Отчаян, той се запъти при московския цар. Присъедини се към московското пратеничество, донесло на краля неизвестно кое подред послание от своя загадъчен владетел, който настояваше да му бъде призната царската титла. Като не знаеше как да се представи, Хасан махна с ръка: все някак си ще се оправи. Да се представи в Москва като посланик не можеше, понеже нямаше нито писма до Иван Василевич, нито грамоти, нито пълномощия. Отчаяните думи на Роксолана да склони било краля, било царя да ударят султанските васали и санджаците на Днепър и Днестър? Но какво са думите? Кой ще вземе да ги слуша, кой ще им повярва? Като се посъветва със своите Хасановци и с московските посланици, реши да каже всичко, както си беше. Той е султански пратеник при краля, но е от християнски произход, тоест пленен е. Сега е избягал от султана, за да се върне при своя народ, и има за московския цар валени вести за самия султан и за неговия васал — кримския хан.
Посланиците по това време си сменяха владетелите както бездомни кучета стопаните. Отиваха ту при един, ту при друг, избираха кой плаща повече, някои служеха едновременно на двама или няколко господари, както правеше Йероним Ласки и никой не се учудваше дори, а ако някой страдаше от това, бяха преди всичко самите посланици, рискуващи собствения си живот, особено когато отиваха при някой деспот. Селим Страшния, бащата на Сюлейман, бе убил няколко чуждестранни посланици, а когато великият мюфтия му бе обърнал внимание, че шериатът повелява да не се убива посланик не в неговата земя, султанът бе отговорил: „Тогава да го обесят с въже, изплетено в неговата земя — и ще спазим шериата!“
В Москва дадоха на Хасан срещу заплащане една сграда с пристав179, който пазеше турските хора от всички желаещи да ги видят. Дадоха им и писар, който се грижеше за храната и всичко необходимо, а също им помагаше да се свързват с великите хора, както бяха наричани царските велможи и дяците по приказите180. До царя Хасан изобщо не можеше да стигне — беше му заявено твърдо и недвусмислено. Понеже кой е той? Беглец и изменник. Избягал от турския султан — и толкоз. Има да съобщи нещо важно? Нека го каже. Трябва да моли царя за милост, но пази боже да му досажда с домогванията си. А заявил ли е за стоките, които е внесъл в Москва, и платил ли е мито? Няма стоки, а само злато за издръжка? Златото също е стока. За рубла трябва да плати по три и половина копейки мито.