Луиджи Грити завари Ибрахим пред огледалото. Сякаш за да угоди на Ибрахим, търговецът се беше облякъл като османец — богат халат от златисто сукно, везани със сърма зелени шалвари, белоснежен копринен тюрбан. Под дебелите катраненочерни вежди като огън святкаха изпъкналите му очи; изгърбен като на султан Мехмед Завоевателя22 нос, пищни гъсти мустаци, черна като смола брада. Направо цял паша! Те дълго се смяха, оглеждайки се взаимно. Прегърнаха се и се целунаха по напарфюмираните мустаци. Дори и парфюма си всеки беше подбрал според облеклото — на Луиджи беше източен, а на Ибрахим — италиански, малко женствен, едва ли не като на самата Катерина Сфорца, в съветите на която се вслушваха всички най-знатни и аристократични особи на Европа.
— На носилки или с коне? — попита Ибрахим.
— Само на кон! — разсмя се гръмко Грити, като показваше кривата си сабя в скъпоценна ножница.
Съпровождаха ги около десетина бостанджии23, готови на всичко. Те не се учудиха на Ибрахимовия вид. Какво ли не бяха виждали. С главите си отговаряха пред самия султан да бъде цял и не-вредим — това беше всичко. Грити сякаш хич не го беше еня за охраната. Пазеха го парите. Можеше да купи половината Стамбул.
Кой знае къде богатствата бяха повече: в Йедикуле24 или у него.
— Забравихме да вземем евнуси — сепна се Грити. Ибрахим нервно изкриви устни.
— Защо са ни? Не смятам, че подобно зрелище украсява истинския мъж.
— Не го украсява, но служи за първи признак на мъжа. Иначе всеки правоверен би трябвало да води подире си целия харем. Трудна работа, нали?
— Един малък харем е по-добър от най-пищните евнуси. Бих се съгласил да си водя дори харема, само не тези скопци. Ала моят харем е само от робини. Това би ми напомняло всеки път за собственото ми положение.
— Не смятате ли, драги мой, че е време вече да промените положението си поне в харема? — присви око Луиджи.
— Твърде отскоро съм в Стамбул. Всички, които познавах, останаха в Маниса.
— Затова пък вас ви познава цял Стамбул. Ибрахим се засмя:
— Съгласете се, скъпи Луиджи, че не мога да взема за кадъни изведнъж всички красавици на Стамбул! Робини — колкото щеш, а законни жени — само четири! Така е наредил пророкът.
— Не е нужно всички. Винаги трябва да се започва с една. Моят приятел Скендер челеби например има млада щерка.
— Скендер челеби? Главният дефтердар?25 Той да се сроди с роб?
— Не си спомняйте пак за това, което за вас всъщност вече и не съществува. Колкото до Скендер челеби, той би искал да угоди и на новия султан така, както умееше да угажда на покойния му баща. Само една дума на султан Сюлейман — и Кисайя е ваша кадъна. А тя е същинско цвете от градините на аллаха.
22
Мехмед II Фатих-Завоевател (1429–1481), турски султан от 1441–1481 г. Превзел през 1453 г. Константинопол и сложил край на Византийската империя. През неговото управление е създаден първият османски законник. — Б. пр.
24
Останала от византийско време крепостна стена със седем кули (Йедикуле — букв. седем кули), където се съхранявала държавната хазна, а подземията се използували за затвор. — Б. пр.