От султана дойде тържествен ферман, написан със златно мастило върху пурпурна самаркандска хартия, с прикачен златен печат. Във фермана се провъзгласяваше високата воля на по-велителя, че синът от любимата му жена Хурем е наречен в чест на великия Завоевател — Мехмед, а Хурем от днес трябва да се именува Хасеки, тоест най-близката, най-скъпата и най-милата на сърцето на падишаха. Бяха изпратени и дарове за султанката — скъпи тъкани и „езера на любовта“ от огромни розови и пурпурни бисери, а също златни монети за новороденото.
Три седмици носиха на малкия Мехмед златни и тюркоазени подноси с купчини златни монети. „Дано животът му да е дълъг!“ Хасеки-Хурем се съгласяваше: ах, дано, дано! Сега беше като богородица, при която идваха добрите влъхви с дарове. А тъй като даровете й предаваха чернокожите евнуси, това още повече засилваше приликата с онази древна свещена история, от която някога секваше дъхът на малката Настася.
Велможи, търговци, посланици и пътешественици се покланяха с дарове на малката султанка с надежда за внимание и благосклонност, а ако потрябва — и защита. Отвъд високи планини, широки реки и безкрайни пустини бяха докарани тънки шалове и още по-тънки коприни, съхранили във всяка гънка дъха на необятните простори. От нежните самури и невижданата кожа на морска видра, поднесени от руския посланик Иван Морозов, лъхаха снеговете и мразовете на нейната родина. Върху нея се сипеха скъпи украшения от Изтока, най-скъпи тъкани, съдове и украшения едва ли не от всички градове на Европа, ароматни масла и мазила — всичко необходимо за поддържане на красотата, златни клетки с райски птици, опитомени гепарди и препарирани огромни крокодили, килими и арфи със златни струни. Хурем трябваше да има вече своя съкровищница, за да се пазят всички тези богатства и главният евнух трябваше да назначи за нея хазнатарка — една честна стара жена, която да може да ръководи голямото и необикновено имущество на първата жена на султана, всъщност първата жена на държавата, ако не се смяташе валиде ханъм. Когато мълчаливият султан завладяваше тялото на малката робиня, тя с всички сили защищаваше и бранеше душата си, прикривайки я със златното кръстче. Сега тя трябваше да отдаде и душата си, поне за пред чуждите очи. „Където са децата ми, там е и душата“ — каза Хурем на султанската майка, като помоли да я заведат пред кадията на Стамбул в „Света София“. Вдигна показалеца на дясната си ръка — пръста на изповеданието — и прие исляма. На двора биеше големият султански тъпан, радостно известявайки за приобщаването на още една душа към исляма. Хасеки се поклони на кадията и той притисна към гърдите си скръстените като лодка длани в знак на висока почит към нейно величество султанката — така посрещаше тя своя повелител, който се връщаше вече от дългия кървав поход и бързаше към столицата, отново без пищна свита и без триумф, почти тайно, съпровождан от страшния ропот на недоволната войска и зеленикавите трупове, с които поразените от страшната чума войни застлаха пътя му от Родос чак до Вратата на блаженството в Стамбулския дворец.
А пред султана летеше неговата повеля да приготвят най-големия подарък на възлюбената Хасеки за сина — невиждана рокля от златоткан брокат, украсена по врата, ръкавите, пазвата и в края на полата с брилянти и рубини, а отпред на шията с огромен изумруд, донесен от Александрия. Този изумруд от тридесет и четири дирхеми106 струваше четиридесет и две кесе, тоест девет-десет и осем златни селима, или осемдесет хиляди дуката. Цялата рокля на Хасеки струваше сто хиляди дуката, сума, която тогава едва ли би намерила в хазната си една велика европейска държава, но за султана, чийто доход бе четири и половина милиона дуката, тя не изглеждаше така неимоверна. И като се напомни, че под стените на Родос паднаха тъкмо сто хиляди негови войни, то цената на тази невиждана рокля намираше и своето, макар и кърваво, покритие.
А за себе си Сюлейман съчини едно малко стихотворение: „Безброй пъти повтарях: «За мойта любима рокля ушийте. Най-отгоре слънцето сложете, а луната за хастар, от облаците бели пух наскубете, от синевата морска нишки изтъчете, за копчета звездите пришийте, а от мен илици направете!»“
Хасеки с роклята, пазена от всички капуджии и бостанджии на големия дворец, трябваше да чака султана в тронната зала, изправена до широкия златен трон на падишаха, зад прозрачна зла-тоткана завеса — за първи път в цялата история на Османовци султанска жена се допускаше до трона (поне да стои край него!). Довчера още неизвестна робиня, а днес всевластна повелителка, приближена и нечувано възвисена, сред осъдителен шепот, упреци и спотаени хули, тя стоеше, гордо вдигнала главицата си с разкошните златни коси, които упорито не искаха да се скрият под скъпоценното покривало, с лице, закрито от тънко бяло фередже, над което очите й горяха с такъв блясък, че затьмняваха огромния изумруд на приказната й рокля.
106
Най-разпространената в средните векове сребърна монета с надписи от Корана и единица за тегло, равна на 3,1 грама. — Б. пр.