— Там е казано — търпеливо напомни той — „Търпи с добро търпение…“ Казано е още: „И наистина, той е твърд в любовта си към благата!“
Хурем само разтърси коси, като нямаше намерение да губи състезанието даже с такъв познавач на Корана като султана, макар и да нямаше никакви надежди за победа. Но и султанът още не знаеше напълно с кого има работа!
— „А кое ще ти даде да разбереш какво е тя? — бързо попита Хурем. — И кое ще ти даде да разбереш какво е нощта на могъществото? Нощта на могъществото е по-добра от хиляди месеци.“
— „Това не са думи на поет. Малко вярвате!“ — строго каза Сюлейман.
— „Но не и думи на прорицател. Малко разбирате!“ — веднага му отговори Хурем.
Тази жена можеше да предизвика възхищение дори у мъртвия!
Султанът дълго мълча.
— Трябва да помисля.
Хурем се галеше на своя повелител, обгръщаше врата му с тънките си пръсти и гъделичкаше ухото му с целувки.
— Проникнах в книгохранилището на ваше величество и разгърнах всичките двадесет кърпички и брокатени платчета на „Мухаме-дието“107 на Язъджиоглу. Прочетох тази съкровищница на исляма и видях на една от страниците следи от дима, излизащ от сърцето на Язъджиоглу от горещата любов към бога. Така, като търсех изворите на вашата безкрайност в историята, аз мислех за вас, ваше величество. И ако отидем на маскарада, обещавам ви да кажа там цялата „Иляхнаме“ на великия суфи Атар, понеже кой знае защо ми се иска да вярвам, че вие ме обичате така, както Хоремшах е обичал своя малък роб Джавид.
— Но аз не искам ти да изгориш като Джавид — измърмори уплашен Сюлейман, чувствувайки, че тази невероятна жена го води така уверено, както малкият етиопец води огромния султански слон.
Така се осъществи странният каприз на Хурем и в неделя през нощта сред тристата гости на блестящия Луиджи Грити, преоблечени в най-удивителни костюми, се появиха, охранявани от няколко десетки преоблечени дилсизи, един висок плещест корсар с много широки бели шалвари, със синя риза и тесен елек, извезан със сърма и гайтани, с червена чалма с цял сноп пера над нея, скрит под чудовищната маска на канибал, а до него малка гъвкава циганка, цялата в червено, с тясна маска на лицето, оставяща незакрити изразителните й уста, които щедро даряваха усмивки на всички страни. Огромната зала в разкошния дом на Грити беше подредена в строго античен стил. Нищо излишно: бял мрамор, бели статуи, ниски бели резбовани масички и ложа край тях за гостите. Напитките и угощенията се поднасяха в чудно красиви сребърни съдове. Дори у султана нямаше такива съдове. По покана на Грити отвъд морето бяха пристигнали венециански актьори начело с Анже-ло Мадуно, за да представят историята на любовта на Амур и Пси-хея. Грити, облечен като дебел паша, скрит зад червена маска, изпод която беше спуснал огромните си мустаци, обсипани с бляскав прах, минаваше от един гост към друг, приветствуваше ги, гощаваше ги и ги развличаше. Попита корсаря не би ли могъл да му отстъпи своята малка циганка, но малката циганка сама отговори, че не ще замени своя корсар дори и за райските врата. Любовта на Амур и Психея се смени с танци на млади туркини, облечени толкова прозрачно, че мъжете забравиха дори за хубавото вино, което Грити наливаше с истински търговска щедрост. Но въпреки това гостите не забравяха да навестят ложата, в която се беше разположил притежателят на червената чалма, за да изразят поне с намек уважението си, сякаш за никого не беше тайна кой се крие зад тези дрехи и коя е неговата спътница, преоблечена като циганка. Няколко пъти се приближи и любимецът на султана Ибрахим, издокаран като млад хафъз, в скромно зелено облекло, с тясна зелена маска на очите, с бели зъби и червени устни. Той предпазливо стоеше по-далеч от циганката, не отправяше към нея нито дума, нито поглед, плахо я заобикаляше, та дори Сюлейман забеляза не без задоволство това и на шега произнесе една газела на Хамди Челеби за красавицата и ходжата: „Тя хванала ходжата в капана и казала: «О ти, който палиш огън в душите, о, друже, ти ме хвана и ме изви като сноп, о, друже, ти загуби разсъдък от нощната чернота на моите коси, дори и без криле сърцето лети като птица, ти се изхитри и пусна любовта, и тя попадна в примката.»“
После малката циганка скочи на масата, сред чудните сребърни съдове и със звънлив глас започна да произнася „Иляхнаме“-то на персийския суфи Атар. За това как на едно грандиозно пиршество в двора на гурганския шах Хоремшах знаменитият поет Фахр, автор на поемата „Вие и Рамин“ прочел прекрасни свои стихове и опияненият шах му подарил любимото момче-роб на име Джавид. Но Фахр знаел, че на сутринта, когато изтрезнее, шахът ще съжали за своя подарък. Затова в желанието си да запази роба на шаха, той затваря момчето в подземието, където има само един вход — през една врата на пода до трона. Ключа предава пред двама свидетели на придворен велможа. На сутринта Хоремшах, като узнава за постъпката на поета, го хвали за неговото великодушие. Той взема ключа и отива към подземието и… намира там само купчина пепел. През нощта паднала свещта и дюшечето, на което спал Джавид, се запалило и всичко изгоряло.