— Горчивите слова на Руми не трябва да се отнасят за всички османци.
— Също и за всички гърци, ваше величество. Но достойнствата на Ибрахим на вас са по-добре известни, отколкото на всеки друг. Може би великият поет е писал тъкмо за такива.
Неочакваното застъпничество на Хурем за Ибрахим наведе Сюлейман на мисълта да се посъветва с валиде ханъм. За да окаже на майка си особена чест, султанът я навести в покоите й, където всичко му беше познато: белите килими, ниските масички, сурите на Корана, изписани със злато по разноцветните прозорци, кадилниците и светилниците, Коранът на скъпоценната поставка и мраморният шадраван. До шадравана, небрежно метната на пода, лежеше голяма бяла кожа от непознат звяр.
— Какво е това? — попита султанът.
— Подарък от руския посланик. Бяла мечка.
— Нима има бели мечки?
— Те живеят край ледовете. Това е рядък звяр. И много скъп.
— Посланиците пълнят щедро покоите на моя харем. А кой ще напълни хазната ми?
— Не мога да ви бъда съветница, мой властни сине — каза валиде ханъм, като му подаваше чашка с шербет, — нали знаете, жените умеят само да харчат парите, а не да ги събират. Вашата Хурем го доказва всеки ден.
— Вие не обичате Хасеки. Това изпълва сърцето ми с болка.
— Обичах жената на вашите първи деца. Хасеки съм принудена да я почитам, тъй като я нарекохте баш кадъна.
Седяха и дълго мълчаха като врагове. Надпреварваха се да мълчат и никой не искаше да отстъпи. Но султанът беше дошъл за съвет, пък и освен това беше син на тази властна жена.
— Ваше величество — той леко склони високата си чалма пред валиде ханъм, — кого от моите приближени бихте посочили като най-предан?
Тя дълго не отговаряше, наслаждавайки се поне на краткотрайната зависимост, в която султанът доброволно се поставяше пред нея. А може би чакаше, че Сюлейман няма да издържи и ще повтори въпроса си. Но и той беше син на майка си и поддал се веднъж, нямаше намерение да го прави повече. Най-сетне тъмните уста се разтвориха и от тях излетя една единствена дума:
— Ибрахим.
Без да се наговарят (та и как ли биха могли да се наговорят тези две жени!), валиде ханъм и Хурем назоваха един и същ човек, за когото вече толкова време упорито мислеше Сюлейман.
От Венеция дойде вест, че за дож на Пресветлата република е избран старият Андреа Грити, бащата на Луиджи. Само за един ден от обикновен стамбулски търговец той стана син на дож. Освен с богатство и разкош се сдоби и с положение, каквото досега не можеше да си купи за никакви пари. По съвета на Ибрахим султанът прие Луиджи в покоите край морето, където имаше подбрана прислуга и няколко глумци за забавление на султанските гости, но и те, след като показаха как Ахмед паша размахва сабята и пръска слюнки на Съвета на везирите, домогвайки се до държавния печат, бяха отпратени и Сюлейман прекара нощта с вино, прозрачно като око на петел, със своя любимец и с най-богатия след султана човек в Стамбул. Султанът не се учуди много на широките познания на Грити: този човек стоеше между два свята — с единия си крак при мюсюлманите, а с другия при християните и ако не си мързелив (а онзи, който иска да печели, не може да бъде мързелив), гребеш с пълни шепи и оттук, и оттам, като послушно агънце, което суче наведнъж от две майки. Друго смая султана — осведомеността на Луиджи Грити за положението в неговата империя, дори по нейните най-отдалечени земи.
— Откъде имате тези сведения?
— Аз съм търговец.
— Но нали аз съм султан.
— Султанът не винаги стои на едно място, принуден е да ходи и на завоевателни походи. А търговецът си седи на място, при него идват стоки, а с тях и вести. Вестите също са стока — можеш да ги пуснеш в оборот. А понякога да ги съхраниш в кер-вансарая108 до сгоден случай, но добрият търговец никога няма да ги пренебрегне. Аз съм роден в Стамбул, затова имам основание да се смятам до голяма степен за османец. Наистина от друга вяра. Но тази земя ми е скъпа. И не ми е все едно дали ще бъде богата, или ще остане опустошена и изпотъпкана, както я бяха стъпкали селджуците, след тях Тимур, а сетне… За съжаление всеки път се сбъдва старата поговорка. „Където стъпи турски кон, там трева не расте.“ Завоевателя превзе Константинопол. Селим Страшния — Сирия, Египет и Хиджас. Кракът на ваше величество стъпи на брега на Дунав и на Родос. Но прибавиха ли нещо новите земи в хазната? Кой и кому ги раздаде?