— Съвсем бях забравил за това — промълвил Персевал.
— Затова и по-лесно ще ти бъде простено — рекъл му Мерлин. — Аз ще ти покажа правилния път към дома на твоя дядо, където ще пристигнеш след година.
Като чул това, Персевал възкликнал:
— За Бога, Мерлине, казвай по-бързо!
Ала Мерлин му отвърнал:
— Това е нищо работа! Ти можеше да си там още тази нощ, но при това положение ще се озовеш при дядо си точно след година. И като пристигнеш, внимавай да не се държиш като глупак, а питай за всичко, каквото виждаш.
— Сеньор, така и ще сторя, стига Бог да ме отведе там — обещал Персевал.
— Сега си тръгвам — казал накрая Мерлин. — Няма да разговарям повече с теб, но ти ще укрепиш много повече своята вяра. По което и време да получиш на съхранение съсъда на Иисус, аз ще доведа при теб моя учител, който е описал твоите и отчасти моите дела. А сега си отивам.
С тези думи той си тръгнал и Персевал се взирал в същата посока, но не можел повече да го види. Тогава вдигнал ръка и се прекръстил, а сетне скочил на коня си и потеглил по пътя, който Мерлин му бил показал. И пътувал по волята на нашия Господ толкова дълго, че точно в деня, в който Мерлин му бил определил, видял пред себе си дома на своя дядо. Препуснал тогава, влязъл през портата и скочил от коня пред залата на двореца.
Двама слуги веднага дошли да го посрещнат, приветствали го с „добре дошъл“, помогнали му да свали доспехите си и настанили коня му в обора, а после го въвели в залата, където се намирал неговият дядо кралят. Още щом съгледал Персевал, той се надигнал, доколкото могъл, за да го посрещне, и бил много щастлив от неговото идване. Персевал седнал при него и двамата дълго разговаряли за най-различни неща. Тогава владетелят наредил да приготвят трапезата и заповедта му веднага била изпълнена. Всички седнали да се гощават.
Тъкмо били поднесени първите ястия, и от една стая изнесли копието, кървящо откъм върха си, сетне Граала, последвани от девойката, носеща малките сребърни подноси. Тогава Персевал, който копнеел да пита за всичко това, се обърнал към краля:
— Сеньор, в името на доверието, което ми дължиш и което дължиш на всички хора, кажи ми за какво служат всички тези неща, които виждам да разнасят пред мен.
Едва произнесъл тези думи, той се огледал и видял, че Кралят Рибар коренно се бил променил, бил се изцерил от своята болест и изглеждал здрав като младо момче. От тази гледка Персевал изпаднал в голяма почуда, а кралят скочил към него, хванал го за крака и искал да го целуне, но Персевал не му позволил да стори това. Слугите из цялата къща също ликували и се радвали на Персевал.
Тогава рицарят се приближил към краля и му рекъл:
— Господарю, искам да ти съобщя, че Ален Дебелия, който беше твой син, бе и мой баща.
Като чул това, Кралят Рибар отново засиял и казал:
— Скъпо мое внуче, няма край моята радост, че си дошъл тук.
Сетне коленичил и отправил благодарствена молитва към нашия Господ, хванал Персевал за ръката, отвел го пред своя съсъд и рекъл:
— Мило ми внуче, знай, че това е копието, с което Лонгин пронизал Иисус на кръста. А този съсъд, който наричаме Граал, е кръвта от Неговите рани, която капела на земята и която Йосиф събрал. Наричаме го Граал, защото той се нрави76 на всички достойни люде и на годните да пребивават в негово присъствие. Защото грях в негово присъствие никой не може да върши. А сега ще отправя молитва към нашия Господ да ме извести какво мога да направя за теб.
После Брон коленичил пред своя съсъд и произнесъл следната молитва:
— Мили Господи Боже, както е вярно, че това тук е Твоята благословена кръв, че след смъртта на Йосиф Ти позволи да бъде дадена на мен и че аз я съхранявах оттогава до днес, така ми дай знамение какво да правя от днес насетне!
Тогава от небесата се разнесъл гласът на Светия Дух:
— Броне, да знаеш, че пророчеството, което нашият Господ даде на Йосиф, ще се сбъдне. Той ти заръчва да обучиш този младеж на свещените слова, на които е обучил Йосиф в тъмницата, когато ти поръча да съхраняваш Граала, и да повериш на неговите грижи тази светиня по волята на нашия Господ. И на третия ден от днес насетне ти ще напуснеш този свят, за да дойдеш в компанията на апостолите.
Гласът замлъкнал и Брон постъпил точно така, както той му бил наредил: обучил Персевал на свещените слова, които бил възприел от Йосиф и които аз нито мога, нито ми е позволено да изрека. Преподал му цялото верую в нашия Господ: и как Го бил видял като малко дете, и как Го бил видял в храма, където бил опровергал учителите, и как големците на Юдея Го били намразили, и как имал един вероломен ученик, който Го предал на юдеите, и как видял да Го приковават на кръста, и как зет му Йосиф поискал тялото Му, и как Пилат му Го дал, и как Го свалили от кръста, и как Го положили на земята, и как видял, че кръвта Му изтича и попива в почвата, и как почувствал голяма жалост, и как я събрал в един съсъд: