Всички те били под общото командване на императора. И когато огромната войска потеглила на поход, било преценено, че в нея има поне триста хиляди души, годни да носят оръжие. На войскови сбор императорът се изстъпил с реч и описал как Артур имал намерение да въстане срещу него и как бил убил в двубой крал Флоар, който владеел своята страна по волята и с позволението на Рим.
— На всичко отгоре Артур заявява, че ние трябвало да му плащаме данък. Ето защо ви призовавам да ми дадете съвет как да постъпим при тези обстоятелства.
След като благородниците изслушали думите му, последвал порой от подигравки, додето най-сетне всички в един глас не извикали:
— Законни императоре, потегляй на поход, минавай през планините, преплавай морето, за да завладееш Британия и да отмъстиш за крал Флоар, който Артур, кралят на Британия, уби. Ние ще те подкрепяме с всичко, което имаме на разположение.
Докато императорът говорел пред войсковия сбор, пристигнали трима пратеници на Султана, които гръмко поздравили императора на своя език и заявили:
— Сеньор императоре, Султанът те известява, че идва, за да се постави под твое разпореждане в намерението ти да разбиеш британците, и прави това, защото при теб се намира кралят на Испания, който е негов брат. Съобщаваме ти, че султанската войска наброява петдесет хиляди сарацини и ще се установи на стан в полето край Рим на третия ден от днес насетне.
При тези новини императорът се почувствал много щастлив. Като настанал третият ден, той се качил на коня, водейки със себе си всички римски сенатори, и с голяма радост излезли да посрещнат Султана, когото открили на около половин левга от Рим. Още щом го видял, императорът се втурнал към него и се хвърлил да го прегръща, така че нито християнската вяра, нито кръщението го възпрели да не го разцелува по устата, а всички сенатори — да не му се поклонят доземи: макар да съзнавали, че допускат грях спрямо Бог, страхът от британците, изглежда, се оказал по-силен.
Сетне султанската войска се разположила на стан пред Рим и останала там в продължение на петнадесет дни, за да си отпочине добре. През тези петнадесет дни императорът извършил недопустим грях срещу Бог и Светата Църква, понеже взел за жена дъщерята на султана, която била езичница, но и изключително красива жена. Това много тежало на обикновените хора в Рим, които непрекъснато повтаряли, че императорът е изгубил до голяма степен тяхното доверие.
След изминаването на това време войската потеглила на поход, преминавайки през области и земи. Ала за преходите и събитията по време на този поход Блез не е споменал и дума, защото Мерлин не е намерил за необходимо да го осведомява за това. Ала все пак мога да ви кажа, че пристигнали в земите на Прованс, понеже до тях достигнала мълвата, че в граничните области на Бретан се намирал Кей, сенешалът на Артур, който бил натоварен с охраната на страната. Като научил за това, императорът побързал да се отправи в тази посока. Ала Артур с помощта на своите съгледвачи веднага научил за това, пристигнал в пристанището на Дувър и се заел с подготовката на своята флота, която трябвало да превози огромната му войска.
Когато флотата била готова, Артур отишъл при племенника си Мордред, брата на монсеньор Говен, и му поверил своята страна, своите крепости и своята съпруга. Ала несъмнено щял да постъпи по-мъдро, ако ги бил сварил и двамата в някой казан, защото племенникът му Мордред извършил срещу него най-голямото предателство, за каквото някой някога е чувал да се говори. Влюбен безпаметно в кралицата, той се държал по такъв начин с рицарите, кастеланите и управителите на области, че те го възприели като свой господар, след което се оженил за кралицата, изпратил свои гарнизони в крепостите и сам се коронясал за крал.
Ала Артур, комуто и през ум не минавало да се пази от подобно нещо, наредил на своите рицари да се качат по корабите и да натоварят на тях своите доспехи и конски амуниции, след което моряците ги откарали до отсрещното пристанище, наречено Кале. Още с пристигането си те уведомили за идването си благородниците от областта, които изпитали голяма радост при тази новина. Сетне кралят по решение на войсковия съвет изпратил двама вестители до Париж. Населението на Париж също било щастливо от това и им отговорило, че ще посрещне Артур като свой владетел. Като научил за всичко това, Артур се придвижил до Париж и събрал там своята войска.