Сетне обсъдили как да Го заловят, и уточнили деня за това, а Юда се нагърбил да им съобщи къде да Го намерят, след което се приготвили и въоръжили, за да Го задържат. Юда ги предупредил също така да не вземат да се заблудят и да хванат Яков, защото двамата много си приличат: то нямало и как да бъде другояче, тъй като били първи братовчеди. Тогава те го попитали:
— Как ще разпознаем Иисус?
А той им отвърнал:
— Този, Когото ще целуна, Него да заловите.
Ето така и приключила срещата.
На този разговор и тази сделка присъствал Йосиф Ариматейски, който останал с голяма болка в сърцето, но не посмял да стори нищо. Така всички се разотишли и зачакали да настъпи четвъртък. Надвечер на този ден нашият Господ отишъл в дома на прокажения Симон и изрекъл пред своите ученици неща, които аз нито мога, нито е редно да излагам тук. Но доколкото ми е позволено, мога само да преразкажа част от неговите думи, а именно, че един от онези, с които яде и пие, ще Го предаде.
Едва изрекъл тези думи сред учениците си нашият Господ, и страх обзел неколцина от тях, които казали, че не се чувстват виновни. Юда пък го попитал:
— Да не би за мен да говориш тези неща?
— Ти го казваш… — отвърнал му Иисус.
И друг урок им дал Иисус, като измил нозете на всички Свои ученици в една и съща вода. Тогава Йоан36 дръпнал настрана Иисус и го попитал:
— Господарю, ще бъдеш ли така добър да ми кажеш едно нещо? Ще ми бъде ли позволено да Ти задам един въпрос?
И когато Господ му кимнал утвърдително, той рекъл:
— Господарю, кажи ми защо изми нозете на всички в една и съща вода.
Иисус му отвърнал:
— Това е притча за Петър, защото както водата беше омърсена от първите нозе, които измих в нея, точно така никой не може да остане встрани от греха. И докато живеят в грях, хората ще бъдат омърсени, ала дори съгрешили, ще могат да се измият така, както Аз измих нозете ви в омърсената вече вода. Което означава, че първите пречистени ще са също толкова чисти, колкото и последните. Това са притчи за Петър и другите служители в Светата Църква, които в нейно име ще бъдат омърсени, но чрез своето омърсяване ще измият грешниците от техния грях. С тази заповед към онези, които пожелаят да се подчинят на Отца и Сина и Светия Дух, а също и на Светата Църква, мръсотията не ще може да стори нищо, стига да имат желанието да се подчиняват. Същевременно никой не ще може да разпознае оногова, комуто Аз съм измил нозете, ако някой не го посочи.
Такъв пример дал Господ Иисус Христос на св. Йоан Евангелист. Всички били в дома на прокажения Симон, а междувременно Юда донесъл за това на евреите. Когато разбрали какво се случва, учениците се изплашили и изпаднали в ужас, докато Юда, виждайки, че къщата е изпълнена с хората на властта, се изстъпил напред и целунал Иисус. Когато видели това, евреите Го обкръжили от всички страни и Го заловили.
— Дръжте Го здраво! — викнал им Юда, защото знаел, че е много силен.
Така отвели Иисус, а учениците останали с голяма болка в душите.
Така, залавяйки Иисус, евреите изпълнили част от намеренията си. У Симон имало един съд, в който Иисус извършвал жертвоприношенията си: при отвеждането Му един от евреите го взел и го съхранил до следващия ден. А Иисус бил отведен при Пилат; и когато се изправил пред него, били казани много думи. Евреите Му отправили всевъзможни обвинения, но властта им над Него не била голяма, тъй като не съумели да открият никакво основание за осъждането Му на смърт. Ала слабостта на правосъдието и това, че Той нямал власт над евреите, го принудили да понесе наказанието. И тогава онзи, който бил нещо като техен управник, попитал:
— И на кого ще мога да се позова, ако моят господар ми поиска сметка? Защото не виждам защо този човек трябва да бъде осъден на смърт.
Тогава всички се провикнали в хор:
— Върху нас и нашите деца нека се стовари вината за Неговата кръв!
След което евреите сграбчили Иисус и Го отвели. Пилат пък ги отпратил, наредил да му донесат вода и си измил ръцете, заявявайки, че колкото са чисти ръцете му сега, толкова чист е и той за смъртта на този човек. Тогава евреинът, който бил взел съдината от дома на Симон, отишъл при Пилат и му я дал. Пилат я взел и я прибрал на сигурно място. Не след дълго дошла и вестта, че Иисус Христос е умъртвен. При тази новина Йосиф кипнал от гняв и негодувание, а сетне отишъл при Пилат и му казал:
— Господарю, отдавна ти служим и аз, и моите съратници, но досега не си ми дал нищо за моята служба.
36
Историята с измиването на нозете е разказана единствено в Евангелието от Йоан, 13:1-11. Цитатите от Библията навсякъде следват превода на Българското библейско дружество, 2005. — Б.пр.