Ала засега ще се заема с изложението на петата част, а четирите ще оставя настрана, додето не се върна към тези предания и това произведение, разработвайки ги отделно едно по едно. Но ако след това ги изоставя, вие така и не ще узнаете нито какви събития са протекли, нито защо съм ги разделил по този начин.
Мерлин
Много бил разгневен Дяволът, когато нашият Господ слязъл в ада и изхвърлил оттам Адам и Ева, а и всички останали по своя преценка49. Като узнали това, дяволите силно се удивили, събрали се и казали:
— Кой е този човек, превзел със сила нашето царство, пробил нашите укрепления, така че нищо от това, което бяхме скрили, не можа да бъде опазено от Неговата мощ и Той се вихри из него, както си иска? Мислехме, че няма човек, роден от жена, който да не бъде подвластен нам: а Този ни съсипва и тормози. Как така е роден Той от жена, пък няма у Себе си никакъв земен порок? Унищожава ни по същия начин, както ние сторихме с останалите мъже и жени.
Изправил се тогава един от дяволите и рекъл:
— Съсипва ни всъщност онова, което мислехме, че е най-благоприятно за нас. Спомняте ли си какво вещаеха пророците, които казваха, че Синът Божи ще слезе на земята, за да спаси съгрешилите след Адам и Ева, а също и всички останали, както намери за добре? Ние ходехме, залавяхме онези, които говореха тези работи, измъчвахме ги повече, отколкото другите грешници, а те даваха вид, че нашите изтезания изобщо не ги засягат. Така утешаваха останалите грешници, защото казваха, че Онзи, Който слезе на земята, ще ги спаси от адските мъки. Сетне пророците взеха да говорят, че часът вече е настанал. Той ни лиши от всичко, което бяхме завладели, и ето че не можем да направим нищо: отне ни всички, които вярват в Неговото рождество и в това, че се е родил от жена благодарение на могъща сила. Именно тази сила ни е попречила да узнаем, че Той е бил предопределеният да стори всичко това.
— А не знаеш ли — взел думата първият, — че той ги потапя във вода и ги кръщава в Свое име? И че хората се измиват в тази вода в името на Отца и Майката, след което ние не можем нищо да им направим и това е много жалко, защото бяхме свикнали да ги обладаваме навсякъде, където ги заварим. Сега ги изгубихме до едного благодарение на омовението, което те извършват, и няма повече да се сдобием с власт над тях, докато те сами не се върнат при нас чрез своите деяния.
Така нашата власт се смалява и Онзи, Който ни ги отмъква, ги спасява. Да не говорим, че освен всичко, което е казал и наредил, Той е оставил и Свои служители на земята, които да ги спасяват, независимо към коя част от нашите дела са се приобщили, стига да се покаят, да ни изоставят и да сторят това, което Неговите служители им наредят. Така ние ги губим един по един. Голяма подкрепа им е оказал нашият небесен Господ, Който, за да спаси хората, е слязъл на земята, родил се е от жена, подложил се е на земните мъки и е дошъл, без ние да разберем за това и без Той да допусне човешко прегрешение. Щом се усетихме, опитахме се по всякакъв начин да Го изкушим. Ала като видяхме, че не можем да открием в Него и следа от нашите дела, Той пожела да умре, за да спаси човеците. Много обича Той човеците, щом е пожелал да се подложи на толкова голямо страдание, за да ги откупи от нашите окови. Ето защо трябва да напрегнем сили, ако искаме отново да ги притежаваме, защото Той ни отне всичко онова, което е редно да бъде наше. Трябва немалко да се потрудим, за да ги привлечем завинаги за нашите дела, така че никога повече да не могат да се покаят, нито да се обърнат към Оногова, от Когото трябва да получат своята прошка.
Тогава всички възкликнали в хор:
— Изгубихме всичко, откакто неговите служжители могат да опрощават греховете чак до смъртта на грешниците. И ако нашият Господ ги връща към Своите дела, те всички ще бъдат спасени, стига да се покаят. Тогава ще сме ги изгубили до едного.
Сетне всички се разприказвали помежду си:
— Онези, които най-добре ни известиха за това, бяха пророците, но от тях настъпиха и най-големите щети за нас. И колкото повече говореха за това, толкова повече ги изтезавахме. Сега вече знаем, че Той е побързал да дойде, за да им се притече на помощ и да ги избави от мъките, на които ги подлагахме. Но не бихме ли могли да се сдобием и ние с човек, който да си говори с тях и да им разказва за нашите работи, както ние имаме способността да знаем за миналите неща? Ако имаме такъв човек, който ще притежава умението да го прави и разговаря с другите хора на земята, той би могъл много да ни помогне да измамим мъжете, а също и жените, както пророците ни измамиха, докато бяха при нас.
49
Мотивът за слизането на Христос в ада не присъства в най-ранната гръцка версия на