— Вертижие е устроил убийството на крал Моан и веднага, щом седне на трона, ще нареди да убият двете деца, които са под наше попечителство. Ние изпитваме голяма обич към техния баща, защото той ни е сторил големи добрини и всичко, което притежаваме, дължим на него. Ще се проявим като най-долните хора, ако позволим да убият тези две деца, защото Вертижие знае, че кралството им принадлежи по право. Той несъмнено ще се опита да ги убие, преди да са стигнали до възрастта, щото да си поискат своето.
Така двамата благородници се уговорили, че ще изпратят децата в чужбина, далеч на изток, защото оттам били дошли техните прадеди. И съумели да ги опазят, така че Вертижие не успял да ги убие, а после се постарали да ги отведат извън страната. Ала за тях няма защо повече да ви говоря, преди ходът на разказа да ме върне на тази тема; от казаното дотук обаче би могло да се извади заключението, че един владетел не губи своята власт, ако я упражнява като почтен и добросъвестен човек.
И тъй, както вече ви разказах, Вертижие бил избран за крал. Такъв го направили богатите феодали. И когато се възцарил и станал господар на страната, при него отишли онези, които били убили крал Моан. Като ги съгледал, Вертижие се престорил, че никога не ги е виждал. А те се втурнали към него и в един глас се заели да му натякват, че е станал крал благодарение на техните усилия и че те били убили крал Моан. Когато чул признанието им, че са убили своя владетел, Вертижие заповядал всички да бъдат задържани и им казал:
— Сеньори, вие осъдихте сами себе си, след като признахте, че сте умъртвили своя владетел, когото не сте имали никакво право да убивате. Същото, стига да можете, ще сторите и с мен. Ала аз ще съумея добре да се предпазя.
Като чули тези му думи, всички много се изплашили и казали на Вертижие:
— Сеньор, ние смятахме, че правим това за твое добро и за да ни обичаш повече.
На което Вертижие отвърнал:
— Ще ви покажа как трябва да се уважават такива хора като вас.
Сетне наредил да вържат дванадесетимата за опашките на дванадесет коня и да ги влачат, додето от тях не остане почти нищо.
След убийството им множество техни роднини се явили при Вертижие и заявили:
— Вертижие, ти грозно се поруга с нашите родственици, на които наложи мерзка и отвратителна смърт. Да знаеш, че оттук насетне няма да бъдем на твоя служба.
Като чул, че го заплашват, Вертижие страшно се удивил и ядосал, и им казал, че ако още веднъж отворят дума за това, ще постъпи и с тях по същия начин. Пред лицето на тези негови заплахи те се почувствали унизени и му отговорили много разярени, като хора, които са напълно наясно с опасността:
— Кралю Вертижие, заплашвай ни колкото ти душа иска, но ти казваме, че докато все още имаме свои приятели, война няма да ти липсва. И ти отправяме отнапред това предизвикателство, защото нито си наш владетел, нито държиш земите законно, а против Божията воля и човешкото право. Да знаеш, че за нечестивата смърт, с която погуби нашите родственици, ще получиш в отплата подобна смърт.
Повече нищо не казали, а си отишли. Докато ги слушал, Вертижие страшно се ядосал, ала не посмял да им стори каквото и да било. Така се зародила злокобната крамола между бароните и Вертижие. Били събрани големи пълчища, които се насочили към неговите владения и земи, опустошавайки част от тях. След много сражения и упорита борба Вертижие успял да ги прогони от владенията си. Ала се озлобил до такава степен към своя народ, че последният не можел повече да го търпи и се надигнал срещу него.
Тогава той сериозно се изплашил да не го прогонят от земите му. Затова проводил пратеници при саксонците. Когато разбрали, че Вертижие моли за мир, саксонците се зарадвали много. Сред тях имало мъж на име Енджис, който се отличавал с по-голяма гордост от останалите си сънародници. Енджис дълго време бил служил при Вертижие. И то толкова добре, че Вертижие винаги побеждавал във войните, които водел. Когато войната приключила, Енджис се явил при Вертижие и му казал, че народите му силно го мразят.
Такива били делата и толкова много били нещата, на които Вертижие посегнал, но сега няма нужда да ви разказвам повече подробности за тях, освен че взел една от дъщерите на Енджис за своя съпруга. И нека всички, които разказват тази история, да знаят, че именно тази дама била първата, която произнесла наздравицата „Версай!“54 в това кралство. Аз няма какво повече да разказвам за Енджис, нито за неговите дела. Ще спомена само, че християните се почувствали силно оскърбени заради това, че кралят им взел дъщерята на този човек за жена. И често казвали, че Вертижие бил изгубил голяма част от вярата си заради своята съпруга, която не била вярваща в Христовия закон.