По някое време се опитвах да свиря на акордеон и тромпет, но не се получи. Само след пет урока приключих безславно с музиката. Предпочитан театър за мен бяха улицата, махленските побоища, футболните страсти.
Като дете ме наричаха за кратко Стьопа, после съвсем естествено станах Ламби.
През ваканциите нашите често ме пращаха в Ловеч при леля Надка, по-малката сестра на майка ми, и при баба ми Стефана. Леля беше учителка и непрекъснато ми повтаряше: „Чети книги”, чети не знам какво си… А аз й отговарях: „Добре, добре” - и бягах към река Осъм.
Един ден тя казала на майка ми: „Това вашето дете не учи! Какво става с него?”. Мама й отговорила: „Тихо! Да не те чуе Ламби, баща му, защото няма да те пусне повече вкъщи. Срещу Стьопата нищо няма да говориш”.
Майка ми все повтаряше, че приличам на нейния баща - Димитър Шейтанов. След като се върнал от Виена, той пръв сложил зимните кънки и правел сложни фигури по заледения Осъм в родния си град Ловеч.
2
От татко съм наследил организационния талант, ораторската дарба и призванието да увлича масите. Баща ми сядаше на едно столче на виличката ни край София и разпореждаше на майка ми: „Това цветенце го засади тук, онова - там!” Та и аз така командвах, когато се задържах по-дълго вкъщи.
Преместихме се, щом родителите ми взеха апартамент на ул. „Сан Стефано” 14, близо до Орлов мост. Идеален център, кооперация в европейски стил. Срещу нас беше блокът на ЦК с едни ужасни малки прозорчета, а нашата сграда беше населена с военни. Живеехме в нея, защото баща ми беше офицер.
Като дете се забавлявах, мятайки се отзад на боклукчийската кола. Заедно с приятелите от махалата се возехме до мястото, където изхвърляха отпадъците в квартал „Гео Милев”.
Помня първия ден в новото училище „Васил Априлов”. Появих се със сиво костюмче — панталон и сако. Веднага ме набиха в голямото междучасие. След това се сприятелих с всички съученици и много скоро поведох тайфата.
Бях слаб и нисък. Като че ли пубертетът закъсняваше. Но после се източих и започнаха да ми викат Щъркела. Единствено в моя бележник беше написано: „Намаляване на поведението с три единици заради хвърляне на ученик от прозореца”.
Днес съжалявам за тази случка, но нямаше как. Бях си наумил, че едно момиче ми е гадже. Викахме й Рибката. Наобикаляха я и от другите класове, но тя си имаше един основен ухажор. Предупредих го да не се занимава с нея, защото ще има проблеми. Не ме послуша.
Женското тяло е хубаво нещо. Зависи на кого е и какво има вътре. Може да е изящно и фино, но празно и тогава е по-добре да си гледаш някоя скулптура.
Веднъж, когато учехме втора смяна, в междучасието се метнах на гърба на Стефан Тодоров — Бизона, един от най-добрите ми приятели. Другият беше Веселин Михайлов — Свинята. Водехме някакви битки по коридорите. Насред схватките дотича един патриот и закрещя: „Ламбо, ела да видиш, оня е дошъл и е седнал до Рибката!”
Полудях!
Хукнах… Приятелите ми се запалиха: „Сега ще го разбием нахалника!”. Той обаче се оказа най-добрият скиор на училището. Викнах му: „Аз к’во ти казах бе, аланкоолу? Да не закачаш Рибката! Сега ще полетиш!”. Боже, какъв сопол съм бил…
Хванахме го — двама за ръцете, двама за краката. Момчето си нямаше идея, че ще изхвърчи през прозореца на класната ни стая. Под нея, във вътрешния двор на училището, хвърляха сгурия от парното. Купчината беше много висока. Вместо да излизаме през вратата, прескачахме през прозореца, един метър ни делеше от двора. Така че с мисълта за сгурията отдолу отброихме раз-два-три и го метнахме. Голяма радост!
В следващия момент чухме едно тежко „туп”. Погледнахме през прозореца, а долу —паваж. Бяха изринали сгурията предишния следобед.
Момчето си счупи краката. Голяма драма! Ходехме в „Пирогов”, молехме се да оздравее. Намалиха ми поведението с три единици. Не ме изхвърлиха от училище само заради баща ми, полковник Ламби Данаилов. Беше изключителна личност, голям сладур.
*
Не ми се учеше. Срамно е, но е самата истина.
Класната ми, другарката Божкова, все ми пишеше петици и шестици по всичко. Когато в пети клас попаднах при други учители, се оказа, че знам таблицата за умножение само до пет. И оттук нататък ела да я видиш тази математика! Бях гола вода!
Математиката ме мъчи до края на учението ми. Висеше над мен като дамоклев меч. Донякъде компенсирах с драмсъстава. С Мария Никоевска играехме някакви пиески. Възторжено време!