*
Покрай подготовката за снимките на филма „Рекет” бях в Италия, когато стана първата промяна в кабинета на Жан Виденов. Издирваха ме с покана да стана министър на културата. А аз се криех. Бях сигурен, че няма да издържим.
Не бях от хората, които се месеха в работата на политиците и ходеха да дават съвети на „Позитано“1. Не че ми беше безразлично.
1 На ул. „Позитано” 20 се намира централата на БСП. - Бел. ред.
Но започвах да свиквам със скандалите, нищо не можеше да ме изненада.
Не ми беше приятен начинът, по който СДС дойде на власт след уличните бунтове през 1997-а, но през първата година от управлението на сините някои сфери в държавата се стабилизираха.
Днес все по-често си задавам въпроси. Познавам много хора от т.нар. граждански обединения и се питам: Какви са те? Какво търсят? Вероятно и в бъдеще мнозина ще се стремят към властта по всякакви начини. Но дали ще има полза за хората по улиците?
Сигурно е, че каквото и да направя, винаги ще има подозрения дали не става дума за постановка на БСП или на някоя друга партия. Донякъде и затова напоследък не вземам отношение по много събития в страната. Около нас непрекъснато се търкалят слаби театрални постановки с по някоя ударна сцена в тях. Но мен вече никой не може да ме заблуди, аз съм професионален артист, а не аматьор.
3
Върнах се в парламента през 2001 г. Знаех си мястото. Не участвах в игри. Дори не знаех кои са кукловодите в партията, защото общувах само с умните хора. А те се съпротивляваха на интриги и глупости.
Александър Лилов беше от умните. Той имаше много противници, но беше силна личност.
Факт е, че винаги е имало напрежение в ръководството на партията. Може би само по времето на Първанов1 беше по-спокойно. Не знам как го постигна, но тогава в БСП нямаше големи разногласия за начина, по който трябва да се действа. При управлението на Симеон Сакскобурготски2 нашата парламентарна група беше много хубава и силна, макар и малка.
1 Георги Първанов става председател на ВС на БСП през декември 1996 г. и е партиен лидер до избирането му за президент през 2001 г. - Бел. ред.
2 Симеон Сакскобургготски е министър-председател на България през 2001 -2005 г. - Бел. ред.
Разбирах се добре с всички премиери. Но ми остана и едно разочарование от работата с Иван Костов. При реформата в кабинета му1 бяха прибрани 18 милиона лева с уговорката, че скоро ще ги получим в полза на българската култура. Когато дойде следващият бюджет обаче, обещаните милиони ги нямаше. И щом правителството на Костов си отиде, аз като председател на Комисията по култура заедно с Коста Цонев и Явор Милушев от НДСВ, с които работехме много добре, поисках среща със Симеон Сакскобургготски.
1 През декември 1 999 г. в правителството на Иван Костов са извършени структурни и персонални промени. -Бел. ред.
С премиера Сакскобургготски се бяхме виждали само веднъж, когато ми връчиха най-високата държавна награда за култура „Св. Паисий Хилендарски”. Преди церемонията имах кратка аудиенция при него. Той ме посрещна приятелски: „Г-н Данаилов, много работи съм чул за вас. За съжаление малко съм ви гледал в киното”. А аз се пошегувах със симпатия: „Ще трябва да погледате, да ме поогле-дате малко повече!”.
Втората ни среща беше работна. Поканиха ме в кабинета му. Понеже ставам много нервен, когато ми се пуши, аз започнах да се озъртам. Нямаше как да си поискам пепелник от премиера. Забелязах, че Симеон държи до себе си кутия с черни цигарки, и започнах да опипвам почвата: „Господин Кобургготски, мога ли да запаля?”. А той отвърна: „Запали, че и на мен ми се допуши”. Подимихме си.
Аз ударих един монолог за състоянието на българската култура, за това как сме били излъгани с парите от кабинета „Костов”. Симеон Сакскобургготски веднага разпореди да се дадат средства и скоро дойде първата сума, с която довършихме Младежкия театър и увеличихме парите на актьорите. В следващия бюджет ни върнаха 18-те милиона за култура.
И по-нататък колкото и срещи да сме имали двамата, те винаги са били ползотворни, а разговорите — деликатни.
*
Като премиер Сергей Станишев1 ме убеди да поема Министерството на културата. Беше смешна ситуация, защото никой от коалиционните партньори не прояви интерес към ресора.
1 Сергей Станишев е министър-председател на България в периода 2005-2009 г. - Бел. ред.
Не се съгласих лесно, поставих условия. Станишев ми помогна с бюджета и като министър разполагах с чудесна сума. Не срещах трудности в Министерския съвет, когато ставаше въпрос за култура. Отпуснаха ни един милион лева за юбилея на Сатиричния театър. Сергей разбираше, че културата е важна. Неговата благосклонност не беше от симпатия към Стефан Данаилов, а заради осъзнатата необходимост да помага за развитието на този сектор.