Рейгън се гордее и с това, че родителите му заклеймяват расизма. Джак не позволява на момчетата си да гледат киноепоса на Д. У. Грифит „Раждането на една нация“. „Става дума за ку-клукс-клан срещу цветнокожите хора“, са били думите на баща му по спомените на Рейгън. „Проклет да съм, ако някой от това семейство отиде да го гледа.“ Веднъж, когато двама негови чернокожи съотборници от колежанския му футболен тим не са допуснати да се настанят в хотел, Холандеца ги подслонява в дома си. Друга история, която обича да разказва, е за служител в хотел, който се хвалел на баща му, че в хотела не се допускат евреи. Джак му отвръща, че е католик и че ако някой отхвърля евреи, католиците няма да останат по-назад и в крайна сметка остава да спи в колата си. Единственият път, когато Холандеца удря с юмрук някого, е през 1943 г., когато пиян мъж отправя антисемитска реплика. Единственият път, в който напуска разгневен сцената, е на конгрес на чернокожи републиканци през 1966 г., когато усеща, че противников кандидат го обвинява в расизъм.
Рейгън се сгодява за Маргарет Клийвър, когато завършват колежа през 1932 г. Но Мъгс, която в академично отношение е сред най-успешните студенти в своята специалност, иска повече приключения в живота си. Колкото и да си пада по Холандеца, си мисли, че той не се интересува от широкия свят. В неговата жизнерадост съзира липса на амбиция. След завършването заминава на пътешествие в Европа и среща друг мъж във Франция. През 1934 г. тя връща на Рейгън годежния пръстен и подарената ѝ от него значка от братството, в което е членувал в колежа. Той обяснява раздялата им най-общо: „Животите ни тръгнаха по различни пътища. Установихме, че вододелът преди и след 21 е истина, че хората често са различни – пише той. – По-точно нашата любов и цялостната ни връзка не издържаха изпитанието на порастването.“
Дълги години по-късно Клийвър посочва по-конкретен проблем: „Той беше неспособен да разграничава факта от фантазията“.
2.ПОДПИШИ, ПРЕДИ ДА РАЗМИСЛЯТ
След колежа Рейгън решава да опита да направи кариера в радиото. Отива на стоп до Чикаго, където е посъветван да си пробва късмета у дома. Късметът му се усмихва на прослушване за коментатор на футболните мачове на Айовския университет по радио WOC в Девън-порт. Името на радиото е абревиатура от „Свят на хиропрактика“, тъй като то е част от местно училище по хиропрактика, чийто ексцентричен собственик има „световноизвестна колекция от гръбнаци“, плюшен санбернар под пианото и лиценз, получен през първите години от създаването на радиото. Способността на Рейгън да импровизира в комбинация с глас със силно присъствие впечатлява управителя на радиостанцията Пийт Макартър. В началото на 1933 г. Макартър го назначава за щатен радиоводещ със заплата от сто долара на месец. След като WOC се слива с WHO, по-влиятелна радиостанция, базирана в Де Мойн, Рейгън започва да печели по двеста долара на месец като водещ на спортно предаване в по-голям град. Гласът му вече се чува из целия Среден запад.
Качеството на този глас, топъл и успокояващ, дълбок, но не дрезгав, създава впечатлението, че Рейгън е роден за радиоводещ. Бидейки от централната част на страната, той не е обременен с никакъв отчетлив регионален акцент. Научава, че за да звучи спонтанен, трябва да запомня наизуст началния абзац от сценария. Но мисленето му на разказвач и гласовият му тембър са факторите, които му носят ранните успехи в кариерата. Рейгън, подобно на баща си и брат си, умее да разказва истории и знае как да пресъздаде с думи мястото на действие и героите. Той може също така да създава импресии. Имитира пародийно пред колегите си от радиото серията от радиообръщения на президента Рузвелт, известни като „Речи около камината“.
Най-важната му работа в радиото е „пресъздаването“ на над 600 мача на бейзболния отбор „Чикаго Къбс“, изиграни в рамките на четири сезона, за чийто развой получава в реално време информация по телеграф от стадиона „Ригли Фийлд“ и от терените, на които „Къбс“ играят като гости. Описва работата си като „визуализатор“, чиято цел е да онагледи нещо, което не вижда, за аудитория, която също не го вижда. Нарича го „рисуване на картина с думи“. Описва времето, израженията на лицата на играчите, реакциите на публиката. Това, че си ги измисля, не значи непременно, че казаното от него е невярно. Джийн Тесдъл, която е гадже на Рейгън в продължение на година, разказва след време на дъщеря си как Рейгън, унесен във въображението си, се е въртял в кабината си, сякаш се е намирал на игрището. Любимата му история е за случай, в който връзката се губи по време на мач между „Къбс“ и „Сейнт Луис Кардиналс“, когато топката е трябвало да хвърля Дизи Дийн. Рейгън импровизира в продължение на двадесет минути, преди връзката най-сетне да се възстанови.