След митинг на стадиона „Холивуд Лиджън“, на който Рейгън произнася убедителна реч, членовете на ГФА гласуват през декември 1946 г. против стачката на КСП в съотношение десет към едно. Въпреки че вълненията продължават и през следващата година, решението на ГФА да не участва в стачката означава поражение за КСП. Лидерските качества, с които Рейгън помага да се избегне спиране на работата и на доходите, го правят популярен сред колегите му актьори, които няколко месеца по-късно предпочитат него пред Джийн Кели и Джордж Мърфи за председателския пост в профсъюза и го преизбират пет пъти до оттеглянето му през 1953 г. Противопоставянето срещу стачката го прави също толкова непопулярен сред известните членове на Гилдията на сценаристите, които симпатизират на КСП. Позицията на Рейгън води до решително скъсване с левицата в Холивуд, която се настройва враждебно срещу него, наричайки го стачкоизменник, фашист и марионетка на студията.
Същевременно Рейгън вижда как комунисти опитват да превземат либералните организации, в които той е активен член, включително Комитета на американските ветерани, Холивудския комитет на независимите граждани за изкуства, науки и професии, известен като ХКНГИНП. Битката в ХКНГИНП е паралелна на тази в профсъюза и разделя либералните актьори от по-радикалните писатели. До средата на 1946 г., когато Рейгън се съгласява да стане член на изпълнителния съвет, поддръжниците на комунизма се опитват да превърнат комитета в параванна организация. На първата среща на съвета Рейгън, синът на Франклин Рузвелт, Джеймс, актрисата Оливия де Хавиланд и други предлагат да се напише изявление, отхвърлящо комунизма.
Рейгън скоро започва да си сътрудничи с федералните власти в усилията им да установят кои са холивудските комунисти. Брат му Нийл след време се хвали, че е шпионирал ХКНГИНП за ФБР, но Роналд никога не дава пълен отчет какво е правил. Както по-късно става ясно от досието му във ФБР, той и Уаймън издават имена на хора, които подозират, че са комунисти. Когато Комисията за разследване на антиамерикански дейности към Камарата на представителите организира през октомври 1947 г. изслушвания, свързани с киноиндустрията и предизвикали огромен медиен и обществен интерес, Рейгън пътува до Вашингтон, за да даде свидетелски показания в помощ на разследването.
Той обаче не е податлив на влияние, а действа по гъвкав и достоен за уважение начин, имайки предвид контекста на времето. Защитава Холивуд с аргумента, че антикомунистическото мнозинство е попречило комунистическата пропаганда да стигне до екраните. Рейгън призовава за запазване на демократичната процедура и се произнася срещу идеята да бъде забранена комунистическата партия, цитирайки думите на Джеферсън, че „ако американският народ знае всички факти, той никога няма да направи грешка“. Въпреки че издава имена на ФБР, той отказва да издаде публично пред парламентарната комисия дори и едно. Макар и да признава, че има малка клика в ГФА, която постоянно „следва тактики, които свързваме с комунистическата партия“, той не може да докаже, че който и да било неин член е фактически комунист. Използвайки техника, която след време става известна, той отбива нежелани въпроси с хаотична история за това как е бил подлъган да изкаже подкрепа за концерт, на който е щял да пее чернокожият радикал Пол Робсън.
Има изслушвания, на които нежелаещи да сътрудничат свидетели, известни като „Холивудската десетка“, са дадени под съд за неуважение към органите на властта и изпратени в затвор. Когато през следващите месеци се появява черният списък, Рейгън опитва да гарантира справедливо отношение към членовете на ГФА. Когато продуцентите го молят да им съдейства с техния черен списък, Рейгън пита как ще бъдат защитени невинните хора по силата на тази политика. Недоволен от получените отговори, той докладва в своята организация и критикува студията, че се месят в политическите възгледи на своите служители. Той предлага ГФА да направи официално изявление, в което да отхвърли не само комунизма, но и т.нар. от него комунистически тактики за пренебрегване на мнозинството. През 1947 г. Рейгън се присъединява към управителния съвет на организацията „Американци за демократично действие“, която той нарича „единствения глас на истинските либерали“. На следващата година той води кампания в подкрепа на Хари Труман и изнася реч, в която критикува конгресмените републиканци за орязването на средствата за социални политики и прокарването на данъчно облекчение в полза на богатите.