Но възгледите на Рейгън се променят в края на 40-те и началото на 50-те и от либерал, подкрепящ Новия курс, той става либерал антикомунист, а след това консерватор антикомунист. След като другите ръководители на профсъюза гласуват срещу предложеното от него изявление, смятайки го за твърде благосклонно към комунизма, Рейгън заема позицията на Конгреса и започва да съдейства на продуцентите. Възгледите му стават по-твърдолинейни и това е отражение на ролята му на говорител на Съвета на киноиндустрията, основан за подобряване на репутацията на Холивуд. Рейгън става председател на организацията през 1949 г. и под нейното покровителство започва да изнася публични речи в защита на честта на актьорите. Повечето, твърди той, са „трудолюбиви семейни мъже и жени, ходещи редовно на църква“. Критикува пресата в Холивуд, че набляга на клюките и скандалите. Актьорите, казва той на слушателите си, са прекрасни граждани – по-образовани от средното ниво, по-рядко разведени и неимоверно повече ангажирани в благотворителна дейност. Холивуд, казва той, играе критична роля в „голямата идеологическа борба“ между демокрацията и комунизма.
Рейгън твърди, че Холивуд е способен да се самоконтролира, вместо да му се налагат ограничения отвън. Неговата роля междувременно еволюира от защитник на Холивуд до един от неговите блюстители на реда. Скоро напълно се отказва от това да се грижи за опазването на правата на комунистите. Той вече иска комунистическата партия да бъде обявена за незаконна с мотива, че е чуждестранна конспирация. Грижата му сега е да защитава правата на несправедливо обвинените, че са комунисти. С този мотив той предлага през 1950 г. членовете на ГФА да положат „доброволна“ клетва за лоялност. Клетвата не остава твърде дълго нещо, което се прави по желание. ГФА не след дълго задължава членовете си да подпишат уверение, че никога не са били комунисти или членове на групировка, която цели да свали правителството от власт.
През 1952 г., след пет години борба с комунистите, Рейгън вече не е либерал. Той е част от кампанията „Демократи за Айзенхауер“ и е радетел за политическа хигиена. Иска Съветът на киноиндустрията да прави „чистки“ сред артистите по поръчка на студията – ход, който е блокиран от упорития председател на Гилдията на сценаристите, излагащ същите аргументи, които Рейгън използва през 1947 г. С еволюирането на възгледите си Рейгън прилага доброволното си късогледство по въпроса с вкарването в черни списъци. Оправданието му е, че всичко е открито и става на доброволен принцип. ГФА не защитава артистите, чиито политически възгледи са ги направили непопулярни сред зрителите и това е повлияло на приходите на филмите им. Ако студията не искат да наемат такива хора, това си е тяхна работа.
По този начин Рейгън помага за прилагането на черния списък, като едновременно с това твърди, че такова нещо не съществува.
Той все пак заема умерена позиция. Дори в пика на „Червената заплаха“ Рейгън не е поддръжник на маккартизма и на това да си пробива път в политиката, като изобличава комунисти или умишлено размива границите, които разделят либералите и сталинистите. Също така научава необичаен урок от този си опит: че е доста лесно да бъде победен комунизмът. „В борбата без ограничения тук, в Холивуд, надвихме комунистите, без да използваме думата или да посочваме с пръст някого“, пише той на издателя на в. „Ню Йорк Таймс“ Орвил Драйфус през 1962 г. В писмото си изразява негодувание, че вестникът го е нарекъл „оракул на десницата“.
Увяхването на кариерата му на екрана и все по-големите успехи на Джейн Уаймън допринасят за разпадането на първия брак на Рейгън. След като се уволнява от армията, строи макети на корабчета и ходи сам на езерото Ароухед, а съпругата му работи отдадено в продължение на шест месеца по снимките на „Годиначето“. Ролята в него ще ѝ донесе първата номинация за награда на Американската филмова академия. Тъй като Джейн е твърде заета да си позволи да изкара още една бременност, те решават да си осиновят през 1945 г. син на име Майкъл. Джейн отново забременява в началото на 1947 г., но насред бременността ѝ съпругът ѝ се разболява от тежка вирусна пневмония. Докато Рон се бори за живота си в една болница, Джейн се възстановява от преждевременно раждане в друга. Родената в шестия месец тяхна дъщеря умира само няколко часа по-късно.
Никой не желае да приеме нещастието. Той се отдава на работата в ГФА и в холивудската политика, а тя се потапя в друга сериозна роля, на глухоняма жена в „Джони Белинда“, за която печели „Оскар“. Когато Рейгън се връща у дома, след като дава показания пред парламентарната комисия по антидържавни дейности във Вашингтон през октомври 1947 г., Уаймън го изгонва. „Мъчително е да се будиш посред нощ, да се приготвяш за работа, а на масата ти на закуска да стои някой с вестник в ръка и да ти разсъждава на глас.“ Тя не се интересува от политика и смята, че съпругът ѝ не възприема възгледите ѝ сериозно.