Но по-интересният поврат в мисленето на Рейгън по това време е към по-широка обществена философия, която той изразява за пръв път през 1952 г. на церемония по завършването в колежа „Уилям Удс“, девическо учебно заведение под патронажа на „Учениците на Христос“ във Фултън, Мисури – същия град, в който Чърчил увековечава термина „желязна завеса“. Озаглавена „Америка прекрасна“, това е първата изцяло документирана реч на Рейгън и първото място, където той развива идеята си за американска идентичност.
„В моите представи Америка е място, което според божествения план е предназначено за обетована земя. Тя е основана тук и цената за достъп е много проста; подборът кой да населява тази земя също е много прост. Всеки човек, където и да живее по света, всеки човек с кураж, с желание да се откъсне от корените си, да се бори за свобода, да се опита и да се осмели да живее на чуждо и непознато място и да пропътува половината свят за тази цел, е добре дошъл тук... Мисля, че Бог със своето милосърдие към тази страна винаги в божествения си план е бдял над нашата земя и я е направил обетована земя за тези хора.“
Забележете как Рейгън превръща калвинистките изрази в калифорнийски. Вместо гневния Бог, който изисква вътрешно усъвършенстване и съди поведението на избрания си народ, великодушното божество сега награждава своите любимци, като им позволява да живеят в Съединените щати. Рейгън завършва с думите „тази наша земя е последната най-добра надежда за човека на земята“. Парафразата на обръщението на Линкълн от 1862 г. пред Конгреса е линия, която той ще следва многократно в политическата си кариера. Тя въплъщава идеята на Рейгън за американската изключителност: народ, определен от своя избор да принадлежи към нация, към която Бог има специално отношение.
Откъде му хрумва идеята, че божественото има специална връзка с американския народ? Възможен източник е „За Бог и страна“ – пропаганден филм от 1943 г. за армейски свещеници. В него Рейгън играе католически духовник и бивша звезда в колежанския футбол, чиито приятели са протестантски и еврейски свещеници в армията. Той умира героично в южната част на Тихия океан, опитвайки да спаси ранен другар с индианско потекло. Би било грешка, ако отхвърлим патриотичния идеализъм на Рейгън като холивудско клише. По-точно ще бъде да кажем, че неговата версия и холивудската версия за американската история са вдъхновени от едни и същи източници като придобития от реалния живот опит, поп културата и политическата реторика.
В речта си в колежа „Уилям Удс“ Рейгън разказва няколко истории, които подчертават умението му да сътворява вдъхновяващи измислени случки. Първата е за мистериозен човек, който се изправил в Залата на независимостта по време на дебата за подписването на Декларацията за независимост на САЩ. Той призовал делегатите да я подпишат, защото техните деца и всички деца, които ще се появят на бял свят в бъдеще, ще отсъдят въз основа на това, което те са направили в този ден. „И никой не знае и до днес, въпреки че думите му са записани, кой е бил човекът, който е изрекъл тези думи, довели до подписването на декларацията“, казва Рейгън. Друга история, която той разказва след това многократно, е за американски бомбардировач Б-17, който бил ударен от германците, докато се връщал от бойна мисия. Артилеристът бил ранен и заклещен. След като пилотът дал заповед всички на борда да скочат с парашут, вторият пилот хванал за ръка раненото момче и казал: „Няма значение, моето момче, ще се приземим заедно“. „Посмъртно му е връчен медал на честта от Конгреса“, завършва Рейгън историята.
Нужно ли е да се каже, че никоя от тези истории не се е случила в действителност? Те са сантиментални измислици, които остава неясно откъде са дошли наум на Рейгън. Подобно на много други големи разказвачи, Рейгън повече се интересува от смисъла, отколкото от буквалната истина, и не се интересува особено от разликата между двете. Още в първата си документирана реч той извлича фактите от идеите си.
4.ЖИВЕЙ ПО-ДОБРЕ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ
В началото на 50-те Холивуд е застрашен от новоизгряващия телевизионен бизнес в Ню Йорк. Една от пречките пред телевизионната индустрия на Западния бряг е правилото на ГФА, забраняващо на актьорите да имат агенти, които работят и като продуценти, тъй като това се смята за конфликт на интереси. Агентът на Рейгън, Лю Уосърман, иска да бъде телевизионен продуцент и за целта основава отделна компания на име „Ривю Продъкшънс“. Но за да наема актьори, неговата фирма Ем Си Ей се нуждае да бъде направено изключение за нея от ГФА, чийто председател Роналд Рейгън е неин собствен клиент. През 1952 г. управителният съвет на гилдията гласува да се направи изключение за „Ривю Продъкшънс“, предоставяйки на компанията неограничено право да продуцира телевизионни програми. Само шестима от членовете на съвета, включително Рейгън, участват в обсъждането, а един от останалите петима е жена му Нанси.