Семейството на Рейгън е привлечено в кампания за разпространяване на мотото „Живей по-добре електрически“ в новата си модернистична къща, която е напълно оборудвана като демонстрация на продуктите на „Дженерал Електрик“. Тя има сгъваем покрив на атриума, отопляем басейн с лампички под водата, интеркоми във всяка стая и сложна система от осветителни тела, която може да прави редица цветни ефекти. Снабдена е също така с електрическо барбекю, хладилно помещение за вина, три телевизора, три хладилника, два фризера, две фурни и съдомиялна с вградена мелачка за хранителни отпадъци. Компанията се налага да монтира тежащо 3000 фунта разпределително табло за поддържане на електрическия ток. В серия от триминутни реклами Рейгънови обясняват на тригодишната Пати за своите „електрически слуги“ като прахосмукачката и гофретника, които „улесняват работата на мама“. Татко казва на зрителите, че „когато живеете по-добре електрически, вие водите по-пълноценен и по-удовлетворяващ живот“. Рейгън рекламира съвсем чистосърдечно тези продукти, тъй като смята учените за магьосници, които могат да решат всеки проблем от рак до замърсяване.
Участието в телевизионната програма е комбинирано с ролята му на посланик на добра воля на „Дженерал Електрик“. Рейгън прекарва по дванайсет седмици годишно, обикаляйки заводите на компанията в страната. След Втората световна война президентът на „Дженерал Електрик“ Ралф Кординър делегира управлението на разнородните си бизнеси, вариращи от домашни потреби до двигатели на самолети, на 120 началници на отдели. Това, че има виден говорител, който обикаля тези децентрализирани операции, помага за разпространението на политиките на компанията в провинциите и спомага за установяването на единна култура.
Рейгън прекарва общо, по негови изчисления, две пълни години в пътуване, през които посещава всички 139 обекта и говори пред повечето от 250-те хиляди служители на „Дженерал Електрик“. По време на тези обиколки той изнася по може би 14 речи на ден, започвайки от някоя фабрика и завършвайки работния ден с късна вечерна реч в местна търговска камара или клон на „Ротари клуб“. За него това е суха тренировка за влизане в политиката. Научава се как да комуникира с публика на живо, а не просто да играе роля пред камерата и микрофона. Научава се да изпробва кои вицове се приемат добре и да подобрява начина, по който ги разказва. Научава се как да пази гласа си и как да съхранява енергията си, когато пътува седмици наред без почивка. Научава се как да се изразява не като откъснат от реалността идол в сутрешно шоу по телевизията, а като човек от народа. Възгледите му също търпят развитие. Тъй като изпитва страх от летене, договорът му предвижда пътуване с влак. Той пътува в компанията на Ърл Дънкъл, пиара на „Дженерал електрик“, отговорен за ораторската програма. Дънкъл, който се описва като твърдолинеен консерватор, си спомня след време как е прекарвал дълги часове в спорене с Рейгън за Труман и Новия курс. Дългите часове пътуване с влак дават на Рейгън и време да чете, да размишлява и да пише. Сред четивата му е книгата „Свидетел“ на Уитакър Чеймбърс, за която се твърди, че буквално е наизустил; „Пътят към робството“ на Фридрих Хайек и „Икономиката в един урок“, класическо произведение, защитаващо свободния пазар, на Хенри Хазлит.
Върху него оказва косвено въздействие и Лемюъл Булуеър, главният преговарящ на компанията по трудовите въпроси. Той е вторият по значимост човек след Кординър. Булуеър е известен със стратегията си за колективно преговаряне, съгласно която компанията изслушва исканията на профсъюзите, прави обстойни проучвания и изготвя т.нар. от нея „справедливо, категорично предложение“. Булуеър иска ръководството да заобиколи лидерите на профсъюзите и да разговаря директно с работниците, призовавайки ги да станат „говорители“ на „Дженерал Електрик“.
Въпреки че комуникацията му с Булуеър не е документирана, Рейгън прекарва всяка година седмици наред в разговори с мениджъри на средно равнище, управители на фабрики и работници, споделящи негативното отношение на Булуеър срещу регулациите. С времето Рейгън започва да отправя в речите си същото послание, което идва и от централата на компанията – за неефикасното, нерационално и натрапчиво федерално правителство. След няколко години Рейгън заявява открито безпокойството си за „бизнес климата“ – термин, който Булуеър въвежда – и разказва истории за „правителствена намеса и хаос“. Сега, когато вече не може да укрива доходите си чрез схемата с „временните корпорации“, високите пределни данъчни ставки стават негова постоянна грижа.