По време на пътуванията си с Дънкъл през 1955 и 1956 г. Рейгън стига до извода, че вече не е демократ, че „пропастта е станала прекалено широка, за да може да се построи мост над нея“. През 1957 г. той се връща в колежа „Юрика“, за да изнесе реч в деня на дипломирането. Тя звучи като обръщението, което прави пет години по-рано във Фултън: американците са народ с възложена им от Бога мисия. Но сега визията му е не толкова за богоизбраността, колкото за технологичния прогрес и за консуматорството. Пропит с идеите на Хайек, Хазлит и Булуеър, той се вълнува не толкова от „външен враг“, колкото от загубата на свобода заради „небрежност и апатия“.
„Просто има нещо присъщо за правителството, което го кара да продължава да расте, когато не е контролирано... Помнете, че всяка услуга, която прави правителството, всяко предложение за финансирана от правителството сигурност се прави цената на загуба на лична свобода... В бъдеще, когато някой ви каже да оставите правителството да го направи, анализирайте много внимателно и преценете дали предлаганата услуга си заслужава личната свобода, от която трябва да се откажете в замяна на тази услуга.“
Америка, твърди той, е стигнала твърде далеч по пътя към робството на Хайек. Тя върви към социализъм, без никога да го е избирала, а просто като трупа една федерална програма върху друга. Но опасността не е просто от бюрократично натрупване, а от поставянето на ограничения върху това какво ще бъде позволено на отделните хора да постигнат. Хората, опитващи да изградят основа за стандарта на живот в Америка, в действителност строят таван, „над който никой не бива да бъде допуснат да се изкачи“. Рейгъновата „Америка прекрасна“ от 1952 г. става през 1957 г. „Правителство противно“.
Тук, трябва да се отбележи, че Рейгън скъсва категорично с либерализма на Новия курс и за пръв път разгръща философската си алтернатива. Рузвелт, произхождащ от американската горна класа, смята нерегулираната власт на бизнеса за заплаха за народа, а правителството за герой, който носи спасение. Рейгън, идващ от долните слоеве на американската средна класа, вижда тези роли обърнати. Данъчното облагане и регулацията са злодеите, корпорациите и пазарът са неговите герои. Години преди вътрешнополитическата програма на президента Линдън Джонсън за борба с бедността „Велико общество“ и приетия по негово време Закон за гражданските права Рейгън заклеймява постоянното увеличаване на федералната власт не просто като разточително, но и като основна заплаха за индивидуалната свобода.
В обръщението си „Бизнес, избори и бюрокрация“, направено през 1959 г. на среща на ръководството на „Дженерал Електрик“ в нюйоркския хотел „Уолдорф-Астория“, Рейгън стига още по-далеч, като твърди, че заплахата от комунизма и разрастването на правителството са взаимно свързани. Това е най-ранната запазена до днес версия на това, което става известно като „Речта“ или „Време за избор“ – политическото верую на Рейгън, изразено през 1964 г. под формата на реч в подкрепа на кандидата на Републиканската партия за президент Бари Голдуотър. Навремето, казва Рейгън, основният контакт на американците с федералното правителство е бил през пощенската служба, но „днес почти няма момент от ежедневието ни, в което да не усещаме обезсърчаващата ръка на правителствените регулации и намеса“. Той нарича това преминаване на властта от отделните хора към бюрократични институции „същината на тоталитаризма“. Това е същото нещо, което планират комунистите. Рейгън цитира Карл Маркс, който казва, че най-добрият начин за налагане на социализъм е „да се обложи средната класа с такива данъци, че да престане да съществува“. Цитира и забележка на Никита Хрушчов, че „вашата страна става толкова социалистическа, че след петнайсет години причините за конфликт между двете ни страни ще изчезнат“. И двата цитата са недокументирани.
Още по времето, когато Рейгън подкрепя Ричард Никсън за президент през 1960 г., „бях завършил процеса по вътрешната си трансформация“, пише той след време. Консервативната ценностна система, която си създава през предходното десетилетие, не е тази на Булуеър или на Хайек, нито на консервативния интелектуалец Уилям Ф. Бъкли, макар и всички те да му повлияват. Тя си е негова собствена с някои открояващи се особености. Една от тях, която по това време никой не забелязва, е вярването на Рейгън, че ядрените оръжия един ден ще бъдат използвани, ако не бъдат премахнати. Тази идея вероятно му хрумва заради неговия приятел, адвокат Лорънс Бейлинсън, който твърди, че хората трябва да се подготвят да оцелеят при ядрена война. Но оптимистичната версия на Рейгън предвижда победа без конфронтация.