Разследването на съдебното жури не води до повдигане на обвинения. Въпреки това е заведено гражданско антитръстово дело срещу Ем Си Ей, в което ГФА (и съответно Рейгън) е назована като съзаклятник. Ем Си Ей урежда делото с министерството на правосъдието, като се съгласява да продаде агенцията си за таланти. С новите възможности, открили се пред Ем Си Ей заради получените привилегии от ГФА, агенцията по това време е незначителна част от нейния бизнес. В книгата си от 1965 г. Рейгън изразява възмущение от тази своеволна правителствена намеса. Оплаква се, че разцепването на Ем Си Ей оставя актьорите без институция, която да ги представлява, въпреки че отделилата се агенция за таланти продължава да представлява него и повечето други актьори. Каквито и да са основанията за делото, то дава липсващото обяснение за уволнението на Рейгън. „Дженерал Електрик“ със сигурност не иска говорител, замесен в антитръстов скандал и в конфликт с главния прокурор, особено когато самата компания се възстановява от подобен скандал. Рейгън сам прави връзката при даването на свидетелски показания пред съдебното жури, напомняйки на разпитващия го главен прокурор, че „Дженерал Електрик“ е уволнила служителите, с които „вие, господа, се занимавахте неотдавна“, т.е. тези, изпратени в затвора за изкуствено надуване на цените.
Късогледството на Рейгън се простира вече за всички форми на корпоративни злоупотреби. Впоследствие става трудно да се посочи пример, в който той критикува бизнеса. Вместо това вижда правителствена намеса в легитимното предприемачество. След като Робърт Кенеди прави проверка на данъчните декларации на Рейгън от 1952 до 1955 г. с надеждата да намери доказателство за хонорар от Ем Си Ей, Рейгън казва на децата си, че
Кенеди е притиснал „Дженерал Електрик“ да прекрати програмата му заради неговите политически възгледи. Твърди, че ако великият Ралф Кординър не се е оттеглил от „Дженерал Електрик“ по това време, никога е нямало да пусне Рейгън да си тръгне. Само че Кординър се пенсионира чак в края на 1963 г. Той е човекът, уволнил Роналд Рейгън.
5.НИКОГА НЕ СЪМ ИГРАЛ ГУБЕРНАТОР
Майката на Рейгън умира, както изглежда, от алцхаймер през 1962 г., на 79-годишна възраст. Връзката с майка му има централна роля през първите 50 години от живота на Рейгън, но тя остава обвита в най-голяма мистерия. Нел не разказва под никаква форма публично за отношенията си с Роналд, а от случаите, в които Роналд говори за майка си, не може да се извлече полезна информация за връзката им. Всички факти обаче сочат, че до запознанството си с Нанси – която също нарича мамче и майко – Нел е единственият човек, на когото Рейгън вярва напълно. Тази изолираност е естественият инстинкт на дете на алкохолик. Осигурил си стабилност и успех със собствени усилия, Рейгън ненавижда идеята да остави щастието му да зависи от друг. Въпреки че изоставя бащините си политики, той не вижда причина да преразглежда вярата в майка си, която му служи добре. Придържа се към религиозните ѝ вярвания, посещава нейната църква, следва практиката ѝ за даване на десятък и подкрепя старомодната ѝ антипатия към произнасянето на Божието име напразно.
Той никога няма същата близост със собствените си деца. Държи ги, подобно на приятелите си, на безопасно разстояние с нестихващата си ведрост и неизчерпаемите си истории. Двете деца от първия му брак са наранени от физическото му отсъствие; двете от втория му брак – от емоционалната му отдалеченост. След развода си с Джейн Уаймън Морийн и Майкъл се мъчат да се върнат в живота му. Родената през 1941 г. Морийн е разстроена от факта, че Нанси и първите политически съветници на баща ѝ гледат на нея като безполезно напомняне за развода му. Тя започва да се занимава с политика. След неуспешна кариера като актриса се кандидатира за сенатор от Калифорния през 1982 г. и губи първичните избори. Между втория и третия си брак се премества в Белия дом, където не се свени да казва на хората какво да правят. Умира от рак на кожата през 2001 г., когато е на 60.
Рейгън контактува много по-малко с осиновеното си дете Майкъл, родено през 1945 година. Като тийнейджър му е разрешено да прекарва уикендите в къщата в „Пасифик Палисейдс“, но Нанси го кара да се чувства нежелан и го кара да спи на разтегателен диван. На завършването му в училището пансион в Аризона ораторът на церемонията го заговаря.