„Името ми е Роналд Рейгън – каза татко. – А твоето?“ Свалих си абсолвентската шапка. „Помниш ли ме? – казах аз. – Аз съм синът ти Майк.“
„Ох – каза татко. – Не те познах.“
Впоследствие Майкъл възприема стратегия, подобна на по-голямата си сестра Морийн, и става пазител на пламъка на Рейгън като коментатор и радиоводещ в радиостанции с десен уклон. Той атакува по-малките си доведени брат и сестра, когато намекнат, че баща им има някакъв недостатък.
Родената през 1952 г. Пати създава най-много главоболия на родителите си. Твърди, че баща ѝ си затваря очите за това, че Нанси е пристрастена към хапчета и упражнява физическо насилие върху нея. На двадесет и няколко години Пати събира смелост да каже на баща си, че майка ѝ я бие, но той не ѝ вярва. „Защо си измисляш тези неща за майка си?“, казва той. „Не можех да намеря баща си – беше там, но само физически“, пише Пати.
Рон-младши, роден през 1958 г., прекарва най-много време с баща си. Той расте в момент, когато Рейгън до голяма степен е приключил с филмите, но още не е започнал политическата си кариера. Въпреки това Рон-младши също е белязан от отдалечеността на баща си. „Случваше се да прекарам час в топли приятелски отношения с татко, но веднага щом излезех от стаята, имах странното чувство, че съм изчезнал в периферията на сцената в съзнанието му, подобно на герой, който повече не е необходим за развитието на сюжета“, пише той в спомените си от 2011 г., озаглавени „Моят баща на 100“. Когато заявява, че не вярва в Бог и иска да напусне Йейлския университет, за да стане балетист, баща му моли Уилям Ф. Бъкли-младши да му помогне да го вкара в правия път. Нанси е по-разстроена, когато той сключва брак с шест години по-възрастна жена.
У дома, в оборудваната от „Дженерал Електрик“ къща, децата виждат колко страстно баща им желае да се занимава с политика и колко силно иска да си придаде вид, че това не го вълнува. Той прекарва по-голямата част от 1964 г. в писане на мемоари с помощта на анонимен професионален писател, за да обясни политическата си трансформация в консерватор. Публикуваната през април 1965 г. книга „Къде е останалата част от мен?“ така и не става бестселър. След като Рейгън обявява кандидатурата си за губернатор на Калифорния по-късно същата година, политическите му съветници решават, че книгата е безполезна отчасти защото в нея говори твърде открито за развода си. Те раздават няколко екземпляра на репортери и ги призовават да цитират от нея колкото може повече, но всъщност правят така, че никой да не го направи. Въпреки това тя остава резюме с улики, по които можем да съдим за отличителните черти на характера му. Добре пресметнатият начин, по който Рейгън представя себе си на 53-годишна възраст, представлява фасада от човещина, морални уроци и истории с щастлив край. Не може да бъде открит друг „Аз“ освен вече изградения образ. Фактите в книгата са ненадеждни. Въпреки това Рейгън в нито един момент не изглежда да подвежда читателя нарочно. Основната му лъжа е самозаблудата, че въпреки очевидната си неспособност да установява връзки с хората никога не е нещастен.
Рейгън се запознава със сенатор Бари Голдуотър по време на ваканциите, прекарани при своите тъстове. Пастрокът на Нанси е известен в обществото хирург от Чикаго с политически консервативни възгледи. Когато Голдуотър му отправя молба да му помогне с кандидатпрезидентската кампания през 1964 г., Рейгън първоначално се противи и вместо това ангажира рекламната агенция на брат си Нийл да го стори. Но след като Холмс Тътъл, богат автомобилен търговец от Лос Анджелис с добри връзки, предлага да финансира телевизионна реч, Рейгън склонява да даде своя принос. Тътъл е друг изключително полезен приятел, който изиграва също толкова голяма роля в началото на Рейгъновата политическа кариера, каквато Лю Уосърман изиграва за него в Холивуд. Щом речта е заснета, Рейгън оказва натиск върху Голдуотър да разреши да бъде излъчена въпреки възраженията на помощниците в кампанията му, че тя ще засили имиджа му на десен кандидат.
Двадесет и осем минутното платено политическо послание, излъчено седмица преди изборите, дава старт на политическата кариера на Рейгън. Изнесената пред публика реч „Време за избор“ е кулминация на възгледите, които се формират в продължение на десетилетие. Изборът, който той поставя, е между либертарианството – което той нарича „максимум индивидуална свобода, съчетана с ред“ – и „мравуняка на тоталитаризма“. Вместо да говори с абстрактни изрази, той осмива случаите на провал и пилеене на средства, например програмата за чуждестранна помощ с похарчените два милиона долара, които в крайна сметка отиват за яхта на етиопския диктатор Хайле Селасие. „Всъщност правителствена служба е най-близкото нещо до вечния живот, което някога ще видим на тази земя“, шегува се той. Рейгън завършва речта си, заемайки любимите си мисли на Франклин Рузвелт и Ейбрахам Линкълн: „Ние с вас имаме среща със съдбата. Или ще запазим за децата си тази последна най-добра надежда за човека на земята, или ще ги осъдим да направят последната стъпка в хиляди години мрак“.